Ние с вас умираме от страх, че колкото и да са подбрани по некадърност, ще успеят да ни приспят

Телевизиите понякога, волно или неволно, показват и по нещо смислено, да.

Показаха бащата на убитата в катастрофа Сияна.

Поклон пред болката му - пред мъжката болка, която изгаря, понеже нея сълзи не я гасят.

Бащата стисна зъби и - от погнуса, може би - се въздържа да посочи главните виновници за смъртта на дъщеря си (да е светло на ангелската й душа).

Но те, заподозрените побързаха сами да се покажат - министрите от Ордена на новото начало. По съвет на самонадеяните си пиари неколцина тутакси задръстиха екраните - с познатите физиономии и с дежурните обещания, че корупцията няма да убива - нито нас, нито децата ни - (едно било да се убива, а друго - да се краде от магистралите с чували...)

Излъгаха ли ни? Разбира се. Но е възможно също така и те самите да си вярват, че командват госпожа Корупцията - защото тя очевидно ги държи под ръка. И ги полага по гръб даже чат-пат, когато двама затлъстели сутеньори й заповядат - и полегналите под нея най-вероятно изпитват част от обещаната преди партийния им брак по сметка сладост...Халал да им е.

Но защо бащата на Сияна изглежда така, сякаш колкото повече бракуваните министри го успокояват, толкова по-неспокоен и тъжен става? Защо и ние с вас умираме от страх, че овластените с нечестните избори службогонци - колкото и да са подбрани по некадърност - ще успеят да ни приспят? Не е ли, защото с всеки техен успех рискуваме живота на някое наше дете, на някоя наша прекрасна малка Сияна? Според мен е затова. Но вие ме поправете, ако греша.

Анна Заркова