Диви врабчета научиха изчезналата мелодия само след три месеца обучение

Диви пойни птици в Аржентина отново запяха старинна мелодия, която не е звучала в природата от 60-те години на миналия век. Необичайният пробив е дело на научен екип под ръководството на физика професор Габриел Миндлин от Университета в Буенос Айрес, съобщават от британското издание The Guardian. Изследователите създават компютърно синтезирана версия на отдавна изгубената песен и я пускат чрез специални аудиоустройства в градски парк в аржентинската столица. След по-малко от три месеца едно от местните ръждивошийни врабчета започва да имитира и изпълнява части от забравения мотив. Успешният експеримент доказва, че дивите популации могат да си върнат изгубената културна памет, и проправя път за използването на изкуствен интелект при спасяването на застрашени видове от изчезване.

Детективска история в прашните архиви

В основата на научния експеримент стои истинско детективско разследване, документирано и в новия късометражен филм на британската медия, озаглавен „Мечтата на птиците: изгубените песни на Аржентина". Професор Габриел Миндлин, който е специалист по нелинейна динамика и изучава звуците, издавани от птиците по време на сън, се натъква на скрито измиране в природата — не на самите животински видове, а на тяхната звукова памет.

Търсенето отвежда физика и неговите колеги Роберто Бистел и Ана Амадор до прашните архиви на естественици от 60-те години на миналия век. По онова време учените са обикаляли парковете на Буенос Айрес и са документирали на ръка песните на местните ръждивошийни врабчета чрез подробни графични схеми на звуковите вълни. Сравнявайки старите чертежи със съвременните звуци в града, екипът установява, че докато някои мелодии се изпълняват и днес, други са изчезнали напълно от биосферата.

Точната причина за загубата на конкретната мелодия остава загадка, но според аржентинския професор намаляването на броя на врабчетата в парка през десетилетията е прекъснало веригата на предаване на знания между поколенията. Използвайки математически модели на птичия гласов апарат, учените превръщат старите ръчни рисунки в реален компютърно генериран звук и поставят своеобразни „роботи учители" в естествената среда на пернатите.

„Когато хората говорят за биоразнообразие, те винаги имат предвид гените и генетичния материал. Но заученото поведение или културата на животните, каквато е птичата песен, също е съществена част от тяхната популация", коментира професор Габриел Миндлин. Той допълва, че възродената мелодия от 60-те години вече се изпълнява от няколко птици в близост до мястото, където е поставен записът, макар че само времето ще покаже дали тя ще се задържи трайно сред следващите поколения. Затова ученият настоява местните птичи диалекти по света да се записват систематично още сега. „Един ден ще бъдем благодарни, че разполагаме с всички тези записи", категоричен е изследователят.

Защо местният диалект е въпрос на оцеляване

Откритието в Буенос Айрес хвърля светлина върху един често подценяван проблем при опазването на дивата природа. От приблизително 10 000 вида птици на планетата около 4000 принадлежат към групата на пойните птици — сред тях са врабчетата, чинките и косовете. При тях способността за пеене не е изцяло вродена, а се усвоява през първите седмици или месеци от живота чрез слушане и подражание на възрастните мъжкари. По този начин всяка местна общност развива свой специфичен звуков диалект.

Когато обаче популацията на даден вид намалее критично, младите птици губят своите естествени учители. В резултат на това те започват да пеят фалшиво, опростяват мелодиите си или дори погрешно заучават песните на чужди видове. Това се оказва пагубно за тяхното размножаване, тъй като женските избират партньори именно по сложността, точността и познатия местен акцент на песента.

„Ако вашата песен изисква много енергия, това означава, че трябва да сте в доста добра физическа форма, за да я изпеете", обяснява Ребека Люис, учен по опазване на природата в Зоологическата градина в Честър. Според нея минали проекти за преселване на застрашени птици в нови територии са показали, че пернатите се чифтосват много по-трудно, ако не пеят на един и същ диалект. „Птиците с несъответстващи песни не си намират партньор толкова бързо и не се справят толкова добре, след като вече са образували двойка", посочва още Ребека Люис.

Изкуственият интелект като бъдещ учител

Въпреки успеха с ръждивошийните врабчета в Аржентина, учените предупреждават, че обикновеното пускане на аудиозаписи през високоговорител невинаги е достатъчно за всеки вид. Показателен е случаят с критично застрашения регентски медояд в Австралия, от който в дивата природа са останали под 250 екземпляра. Птиците, отгледани в зоологически градини с цел възстановяване на популацията, не успявали да научат традиционната си песен само от записи, докато не били събрани с два диви мъжкара, които да им служат за живи наставници.

„Има такова огромно разнообразие при пойните птици в начина, по който се учат. Понякога птиците не усвояват много добре материала от компактдискове или просто от пуснати записи — те се нуждаят от някакъв вид живо взаимодействие", пояснява професор Сара Колинс от Университета в Плимут, която изследва възстановяването на песните при повторното заселване на редки овесарки в британската област Корнуол.

Улавянето на диви птици, за да обучават млади индивиди в плен, обаче крие огромен риск от стрес и пренасяне на болести сред и без това изчезващите популации. Именно тук орнитолозите и физиците виждат решаващата роля на изкуствения интелект в близкото бъдеще. Разработването на интелигентни интерактивни системи и роботизирани примамки, които не просто възпроизвеждат звук, а реагират в реално време на опитите на младите птици да пеят, може да се превърне в новия златен стандарт за спасяване на застрашените видове и тяхната вековна култура.