Думите, изричани от революционери и протестиращи по целия свят, имат своя корен в емоционална реч от 1775 година

Навършват се 250 години от първата употреба на прочутия девиз "Свобода или смърт" (Give me liberty, or give me death), който е част от политическото и културно наследство на САЩ и света, съобщава Асошиейтед прес.

Фразата, произнесена за първи път от адвоката и законодател Патрик Хенри в църква през неделен ден през 1775 година, превърна се в символ на борбата за свобода, вдъхновяващ множество движения по света и през различни епохи. От протестиращите на площад Тянанмън в Китай през 1989 година до противниците на ограниченията покрай КОВИД-19 пандемията в САЩ през 2020 година - тези думи продължават да бъдат мощен призив за защита на човешките свободи.

Борецът за правата на афроамериканците Малкълм Екс използва идеята в своята историческа реч от 1964 година "Бюлетина или куршум" (Ballot or the Bullet), настоявайки за равни права за чернокожите американци. Съвсем наскоро и бившият президент Доналд Тръмп цитира този израз по време на съдебните дела срещу него.

Историческият контекст зад легендарните думи

Историкът Джон Рагоста, автор на книга за Патрик Хенри, разкрива същността на историческия момент: "Целият епизод с речта в църквата е свързан с това да помогнем на нашите братя в Масачузетс. Ставало е дума за общността. Ставало е дума за нацията. Не е ставало дума за 'Какво ще получа лично аз от цялата работа'".

Напрежението в американските колонии е достигнало критична точка, особено в Масачузетс, където британските власти са сменили избрани служители, окупирали са Бостън и са затворили пристанището. Именно в този контекст Патрик Хенри произнася своята пламенна реч, убеждавайки колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу британската корона - само седмици преди началото на Американската революция.

Съхраняване на историческото наследство

Патрик Хенри Джоли, пети правнук на историческата личност, днес пресъздава прочутата реч в същата църква, където е произнесена оригинално. "Това е много пластична фраза. Това е израз, който може да се приложи при много различни обстоятелства. Но мисля, че е важно хората да разберат първоначалния му контекст", споделя той.

Представянето е част от честването на 250-годишнината от рождението на американската нация във Вирджиния и ще бъде излъчвано онлайн.

Исторически спорове около автентичността

Интересно е, че печатната версия на речта, която познаваме днес, е публикувана едва 42 години по-късно в биография от 1817 година. Биографът Уилям Уърт е съставил текста на базата на спомени на очевидци, което поражда известни съмнения сред някои историци.

Историкът Рей Рафаел в своята книга "Митове за основателите" от 2004 година пише, че е "малко вероятно" Хенри да е произнесъл точно тези думи. Според него печатната версия "отразява плановете на националистите от XIX век, които са обичали да романтизират войната".

От друга страна, историкът Джон Рагоста посочва, че има множество свидетелства в подкрепа на автентичността: "Има много хора, които години по-късно казват: 'Спомням си, сякаш беше вчера'", включително и Томас Джеферсън.

Свидетелите си спомнят драматичните жестове на Хенри, който е вдигнал нож за писма, наподобяващ кинжал, и го е забил символично под мишницата си преди да произнесе знаменитата фраза. "Това е ораторско изкуство от XVIII век. Изпълнено е било с бурни страсти!", обяснява Рагоста.

Политическо наследство на Патрик Хенри

Роден във влиятелно семейство във Вирджиния през 1736 година, Патрик Хенри става успешен съдебен адвокат около 20-годишна възраст. Според документи от Библиотеката на Конгреса, веднъж той е изумил съдебната зала с аргумента, че "човек се ражда с определени неотменими права" - концепция, която по-късно намира отражение в Декларацията за независимост на САЩ.

След обявяването на независимостта, Хенри пет пъти служи като губернатор на Вирджиния. Той става известен и като антифедералист, противопоставящ се на ратификацията на Конституцията на САЩ и на силното централно правителство. Въпреки това, в края на живота си той изразява подкрепа за основополагащия документ по настояване на Джордж Вашингтон през 1799 година - годината, в която умира.

Както отбелязва историкът Джон Кукла, Хенри и неговите съвременници са внимавали да разграничат свободата от слободията: "Свободата, както те са я разбирали, не е била свободата да правиш всичко, което ти харесва".