Архитектурното наследство на големия майстор продължава да вдъхновява

На 2 срещу 3 август 1925 година емблематичният покрит мост на майстор Кольо Фичето в град Ловеч е изпепелен в пламъци. Един век по-късно, в същата лятна нощ, местните жители и гости на града си спомнят не само трагедията, но и вдъхновението, което този архитектурен шедьовър носи и до днес.

Създаден между 1874 и 1876 година от прочутия български архитект и строител майстор Кольо Фичето, мостът над река Осъм е бил не просто транспортно съоръжение. Със своите дюкяни, дърворезби и скулптури, той се превръща в уникално културно и търговско пространство в сърцето на Ловеч. След опожаряването му през 1925 година, различни версии за причините на пожара продължават да циркулират – от саботаж до небрежност или застрахователна измама.

Днес, след редица възстановявания, преустройства и архитектурни конкурси, мостът отново е издигнат – този път в модерна, но вдъхновена от оригинала форма. Изграден от железобетон и обшит с дърво, сегашният покрит мост е част от културния и туристически живот на Ловеч.

„За мен мостът не е само архитектура. Това е нашата занаятчийска улица, нашата сцена, нашият дом“, казва Анатоли Тонев, кожар и майстор от Ловеч, чиято работилница е една от десетките в новия мост. Той и съпругата му предлагат изделия от естествена кожа, изработени ръчно и по стари техники.

По моста могат да се видят още резбовани пана, плетива, гравюри, изделия от керамика и стъкло, както и демонстрации на живо. „Хората не идват тук просто да купят сувенир, а да видят как се прави – как една нишка прежда се превръща в дантела“, обяснява Мария Тинкова, майсторка на плетива и бродерии.

И макар да е загубен оригиналът, духът на моста живее. Единствената запазена скулптура от изгорелия мост – фигурата на лъв, се пази в Регионалния исторически музей в Ловеч. „Това не е просто артефакт. Това е свидетелство за майсторството на Кольо Фичето и за това как народът пази паметта си“, коментира Пламен Ечков, дългогодишен уредник в музея.

Осветен нощем, пъстър денем, покритият мост се е превърнал в притегателна точка за туристи от цял свят. А всяко стъпване по дървения му под е напомняне, че дори най-големите пожари не могат да унищожат идеите и духа, вложени в едно истинско народно творение.