Оцелелият Георги Топалов: Долината още е в сърцето ми, грешките в планината се плащат скъпо

Днес се навършват 60 години от най-голямата трагедия в историята на българския алпинизъм. На 16 декември 1965 г. лавина отнема живота на 11 души под връх Орлето в Рила.

В ранното утро на фаталния ден група от 16 алпинисти потегля от хижа "Мальовица". Целта им е амбициозна – да направят траверс по ръба Петлите към връх Орловец и Злия зъб. Експедицията е водена от опитни планинари – директора на Градската школа по алпинизъм в София Тодор Николов и майстора на спорта Михаил Угляров.

Смъртоносната "снежна дъска"

Два часа след началото на прехода, когато групата се намира над Еленино езеро, трагедията връхлита внезапно. От склона на връх Орлето се откъсва лавина тип "снежна дъска". Въпреки че е сравнително малка по размери – 79 на 57 метра, тя носи със себе си около 1400 кубика сняг, който се оказва фатален.

За секунди снежната маса повлича цялата група, блъска се в срещуположния склон и се обръща. Всички 16 души са затрупани. Само петима успяват да оцелеят.

Борбата за живот

Сред оцелелите е 18-годишният тогава Спас Малинов. Затрупан до кръста, той успява да се изрови сам с едната си свободна ръка. Веднага след това помага на Георги Стоянов и Емил Станчев, а заедно успяват да извадят Георги Топалов и Петър Варненчек.

За съжаление, пристигналите по-късно спасители откриват телата на останалите 11 алпинисти под повече от 5 метра сняг.

В своите спомени, описани в книгата "Лавина от спомени", Спас Малинов разказва, че групата е подценила снежната обстановка. Алпинистите са се движили в плътна колона, без необходимата дистанция, извършвайки диагонално подсичане към превала между върховете Орлето и Мальовица. Тази трагедия вдъхновява известната книга на Блага Димитрова "Лавина" и едноименния филм, които обаче съдържат и художествена измислица.

Споменът е жив 60 години по-късно

Георги Топалов, който по време на инцидента е на 22 години, днес е на 82. Той споделя, че споменът за загиналите приятели не избледнява.

"Още долината е в сърцето ми и рядко минава седмица, без да се сетя за тези приятели, които загинаха. Една нелепа смърт... Всяка грешка в планината се плаща прекалено скъпо, рядко прощава на някого и рядко му позволява втори път да греши. Така че младите не трябва да са толкова самонадеяни, защото много неща има, които не ги знаят. Трябва да се вслушват в съветите на тези, които са патили", заяви Георги Топалов, цитиран от БНР.

Завинаги в планината останаха:

• Александър Ботев

• Костадин Върбенов

• Тончо Деянов

• Христо Йонков

• Вуто Колчев

• Чавдар Костадинов

• Красимир Мартинов

• Тодор Николов

• Мария Тутурилова

• Михаил Угляров

• Иван Цветанов