Процесът на застаряване продължава да се задълбочава

Застаряването на населението у нас се задълбочава, сочи отчетът за изпълнението на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.), публикуван от Министерството на труда и социалната политика. Документът обхваща периода 2023 – 2024 година и е предоставен за обществено обсъждане.

Според данните в края на 2024 година в страната са живели 1 544 245 души на възраст 65 и повече години. Това представлява близо 24% от населението. За сравнение – през 2011 година този дял е бил по-нисък с 5,5%. Националната статистика отчита и сериозно влошаване на съотношението между активното и неактивното население: на всеки 100 души в трудоспособна възраст вече се падат 61 души в неактивна възраст, докато през 2011 година показателят е бил 46,5%.

Докладът посочва като основни демографски тенденции ниската раждаемост и високата смъртност, които задълбочават процеса на застаряване.

През април 2025 година ресорният министър Борислав Гуцанов организира кръгла маса в Народното събрание, посветена на темата „Демография – тенденции, проблеми и решения“. В нея взеха участие представители на законодателната и изпълнителната власт, местната администрация и научната общност.

„Ако има една кауза, която може да обедини българите, тя е именно демографската. Необходима е цялостна стратегия и национален консенсус“, подчерта тогава министър Гуцанов.

Сред приоритетите, очертани от него, са увеличаването на броя на домовете за възрастни хора, включително за лица с увреждания, и повишаване на качеството на услугите в тях. По Националния план за възстановяване са предвидени над 750 милиона лева за реновация на 81 дома за стари хора, стопанисвани от общините. След приключването на ремонтните дейности ще бъдат подобрени условията за живот на над 5600 възрастни.

С част от средствата ще бъдат създадени 254 нови услуги за хора с увреждания, които ще обхванат поне 10 000 души и техните семейства.

Националната стратегия за активен живот на възрастните хора цели не само осигуряване на по-добри социални и здравни услуги, но и включване на хората в третата възраст в икономическото и културното развитие на страната. Сред мерките са програми за субсидирана заетост на лица в предпенсионна възраст, професионално обучение, подобряване на условията на труд и насърчаване на ученето през целия живот.

Паралелно с това се изпълняват и инициативи за социално приобщаване, здравна превенция и подкрепа чрез различни социално-културни дейности.