Стотици километри пътища остават в капана на дългосрочни ограничения

Сняг заваля в десет области на страната, докато температурите паднаха до минус 4 градуса в късния следобед на 18 февруари. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) съобщи за 585 снегопочистващи машини, които обработват републиканската мрежа, но зимната обстановка съвпада с десетки нерешени инфраструктурни проблеми.

Зима върху компрометирана настилка

Снеговалеж е регистриран в областите Бургас, Варна, Враца, Добрич, Ловеч, Плевен, Разград, Силистра, Стара Загора и Шумен. Въпреки уверенията на пътната агенция, че настилките са обработени и проходими, водачите са принудени да шофират върху тежко разрушена инфраструктура.

Официалният бюлетин на институцията разкрива стотици километри пътища с дългосрочни ограничения заради активни свлачища, рушащи се мостове и пропаднали платна, чиито ремонти се отлагат с години – много от тях със срокове за изпълнение чак до края на 2026 и 2027 година.

Магистрали в капан на ремонти

Ключовите транспортни артерии на страната посрещат снега с драстични ограничения, които създават предпоставки за инциденти. По автомагистрала "Хемус" скоростта е ограничена до 90 километра в час в участък край София заради лошо състояние на настилката, а тежкотоварните камиони са изтласкани в аварийната лента.

По автомагистрала "Струма" пък се извършват аварийни дейности за почистване на откоси, което допълнително стеснява преминаването и създава предпоставки за тапи в най-натоварените часове.

Икономическата цена на затворените проходи

Истинската тежест от лошото състояние на пътищата пада върху транспортния бизнес и икономиката. Основни проходи като "Върбишки" и "Златишки" остават затворени целогодишно, докато през "Петрохан", "Шипка" и "Троянски" е забранено преминаването на тежкотоварни камиони с маса над 12 тона. Това принуждава превозвачите да заобикалят през осакатена второкласна и третокласна мрежа, където десетки мостове са с официално обявена намалена носимоспособност. Алтернативната цена за тези тежки обходи се изразява в изгубено време, амортизирана техника и по-скъпи стоки за крайния потребител, докато държавата залага на поставянето на пътни знаци за намалена скорост, вместо на реални капиталови инвестиции в пътищата.