Лекари и зъболекари получават право да продават медикаменти в селата без аптеки

Парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо гласуване промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които въвеждат нови ограничения за износа на медикаменти, ускорен внос при дефицит и ежедневен контрол върху складовите наличности, съобщават от пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Внесеният от ведомството законопроект променя формулата за изчисляване на лекарствения недостиг в страната и дава право на медиците в малките населени места сами да снабдяват пациентите си.

Нова формула за недостиг и право на забрана за износ

Основната промяна засяга механизма, по който държавата определя дали даден медикамент липсва на пазара. Досегашният праг от 65 процента отпада. Вместо него за критерий вече ще се приемат 100 процента от необходимите количества за задоволяване на едномесечното потребление на пациентите. Самото потребление ще се изчислява на базата на данните от последните 12 месеца, а не както досега — само за предходните шест.

Законопроектът разширява и основанията за спиране на паралелния износ. Когато се докаже, че количествата на даден продукт са недостатъчни за вътрешния пазар, министърът на здравеопазването получава правомощието по изключение да забранява износа му с цел защита на здравето на населението.

За да се засичат липсите в реално време, Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) ще събира всеки ден данни за доставките, подадените заявки, отказите на складовете да доставят даден продукт и реално изнесените количества. Самите аптеки получават достъп да проверяват директно наличностите при търговците на едро.

Предвижда се СЕСПА да стане част от Националната здравноинформационна система за по-лесен обмен на данни. От здравното министерство подкрепят и идеята на дружеството „Информационно обслужване" за директно свързване на системата с базите данни на НАП и Агенция „Митници", за да се следи пълното движение на медикаментите. Това предложение обаче остава извън текста на настоящия законопроект.

Бърз внос от Европейския съюз до две седмици

При доказан дефицит на лекарства на българския пазар се облекчават процедурите за паралелен внос от други държави в ЕС. Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще трябва да издава разрешение за внос в срок до 14 дни след подаване на редовни документи. Още най-много 14 дни се дават и за вземане на решение относно цената на медикамента.

Новите текстове позволяват едно издадено разрешение да обхваща внос от няколко държави членки едновременно, а след първото му подновяване документът да става безсрочен.

Успоредно с това се въвеждат нови задължения за фармацевтичните компании. Те ще трябва задължително да уведомяват ИАЛ при пускането на всеки нов медикамент на пазара, както и при планирано спиране на продажбите, като посочват конкретните причини за изтеглянето. Законопроектът залага и по-строги санкции за търговци, които не подават данни в СЕСПА, за нарушения при доставките на дребно, както и мерки срещу продажбата без рецепта на лекарства, изискващи лекарско предписание.

Продажба на лекарства в лекарските кабинети

За да се реши проблемът с достъпа до терапия в отдалечените и малки райони, промените позволяват на общопрактикуващите лекари и на лекарите по дентална медицина да съхраняват и продават лекарства в населени места, в които няма разкрита аптека.

Разрешителният режим за тези практики се облекчава, като част от необходимата информация ще се събира по служебен път от институциите. Националната аптечна карта, която определя нуждите на населението по региони, вече ще се поддържа изцяло чрез електронна система. Предстои законопроектът да бъде разгледан и гласуван в пленарната зала на Народното събрание.