Санкциите срещу руския патриарх Кирил са безполезни, коментира бившият дипломат

Бившият дипломат доцент доктор Здравко Попов изрази резерви към ефективността на европейските санкции и настоящата външна политика на страната по време на медийно участие тази седмица. По информация на "Евроком", експертът определя съвременните дипломатически усилия като неработещи и предупреждава за сериозна опасност от разширяване на военните конфликти в световен мащаб.

Санкции и външна политика

Според съобщението от телевизията, доцент Попов намира за основателно решението на премиера Румен Радев да не подкрепи част от последния санкционен пакет на Европейския съюз. Преподавателят смята, че подобен тип мерки имат предимно пропаганден характер и не водят до реални резултати.

Българското възражение е насочено основно към мерките срещу руския патриарх Кирил и основателя на "Лукойл" Вагит Алекперов. Според източника, страната ни е поискала изваждането на Алекперов от списъка заради арбитражен иск, а държави като Гърция и Кипър също са отказали подкрепа в знак на солидарност към църквата.

„Когато се опитваш да санкционираш духовен глава на една автокефална православна църква, ти засягаш характера и принципите на функциониране на самата православна църква и един по-широк контекст, какъвто е православният свят“, посочва Попов.

Дипломатът определя настоящата българска външна политика като скромна и лишена от суверенни решения.

„Бих казал, че външната политика на страната ни повече се движи от министър-председателя, отколкото от самия външен министър или от самото външно министерство“, допълва експертът.

Нужда от реформи в дипломацията

Здравко Попов акцентира върху необходимостта от спешна реформа в Министерството на външните работи поради липсата на достатъчно кадри. Данните, цитирани от него пред "Евроком", показват, че преди 35 години страната е разполагала с около 2 000 дипломати, докато в момента техният брой е спаднал до 420-430 души. Този недостиг възпрепятства адекватното покритие на важните за страната дипломатически точки по света.

По отношение на напрежението в Украйна, бившият дипломат припомня очакваното заседание на Апелативния съд в Киев на 2 юли относно ликвидирането на Украинската православна църква, квалифицирайки го като акт на насилие.

Балканите и рискът от глобален конфликт

Ситуацията на Балканите остава нестабилна, категоричен е преподавателят. Той дава за пример продължаващото напрежение в Босна и Херцеговина и Сърбия, гражданските протести в Албания и нестихващата антибългарска реторика в Северна Македония.

В контекста на войната в Украйна, Попов допуска възможността за постигане на примирие, но изключва подписването на трайно мирно споразумение. Според него исканията на двете страни са несъвместими, като геополитическият сблъсък включва британски, германски, френски и американски интереси.

„Все повече и повече в последните десетина години виждаме, че отношенията между държавите се решават по силов начин, било през санкции, било през реални военни операции“, казва дипломатът.

Той предупреждава, че множеството локални конфликти носят реален риск от избухването на нова световна война заради натрупването на огнища на напрежение.