Граждански сигнал разкрива абсурдите на "модернизацията" – от цената 0.77 евро до изолирания квартал "Цветница"

Модернизацията на градския транспорт в Русе се превръща в кошмар за гражданите, вместо в удобство. Докато Общината отчита успешно въвеждане на нови схеми и еко-стандарти, реалността на терен включва километрично ходене пеш с тежки чанти, абсурдно таксуване на цена от 0.77 евро и цели квартали, откъснати от света. Това става ясно от остра отворена позиция на русенския гражданин Д. Павлов, изпратена до редакцията на Dunavmost като последен вик за помощ срещу административната глухота.

Сигналът деконструира точка по точка "успехите" на местната власт и показва как бюрократичните решения, взети в кабинети, катастрофират при сблъсъка си с реалния живот на русенци.

Капанът "Арена Русе"

Един от най-фрапиращите примери за лошо планиране е организацията на спирките около бул. "Липник". Преместването на комуникативната спирка от "Ялта" пред "Арена Русе" е създало изкуствена бариера за хиляди хора.

"Разстоянието, което човек с тежки чанти с покупки трябва да измине от магазина до спирката, е близо 600-800 метра", пише Павлов. Ситуацията става критична през зимния сезон, когато заледените тротоари превръщат това разстояние в изпитание за възрастните хора. Административното решение да се обслужва приоритетно новата спортна зала е оставило пътниците от хипермаркетите и живеещите в кварталите "Възраждане" и "Цветница" без удобна връзка.

Изолираният остров "Цветница"

Докладът на гражданина разкрива и друг структурен дисбаланс – фактическата изолация на квартал "Цветница". Въпреки че се намира в оживена градска зона, кварталът е останал в "сляпо петно" на транспортната схема.

Линиите 19 и 20, които обслужват основните потоци, заобикалят квартала, принуждавайки живеещите там – предимно възрастни хора – да вървят по километър до спирките "Братя Миладинови" или "Товарна гара". "Мисия невъзможна" е наречен опитът да се стигне от "Цветница" до центъра или до медицинските заведения в "Здравец-Изток" без прекачване или дълго ходене.

Абсурдът "0.77 евро"

Може би най-емблематичният пример за липса на връзка с реалността е ценообразуването. Въвеждането на цена от 0.77 евро за билет, без работеща електронна система за таксуване, е върнало обслужването в Средновековието.

"Веднъж и завинаги да се преустанови средновековната практика за броене на стотинки и центове", настоява Павлов. В момента шофьорите са принудени да играят ролята на касиери, броейки дребни монети, което неминуемо води до закъснения на целия график. Икономическата логика диктува закръгляне или електронно плащане, но бюрократичната е наложила точното преизчисляване на цената от 1.50 лв., създавайки хаос.

Гражданският ултиматум

Вместо да чака поредната "стратегия" на Общината, Д. Павлов предлага (и "задължава", както сам се изразява) администрацията да приеме конкретен пакет от спешни мерки:

• Незабавно връщане на тролейбусни линии 25 и 26;

• Промяна на маршрута на линия 19;

• Нови спирки до ПГ по дървообработване и Речна гара;

• Въвеждане на валидатори и банкови плащания във всички превозни средства, за да спре "броенето на стотинки";

• Да се върнат картите за градски транспорт със заредена стойност/сума без ограничение за ползване във времето или с такова до не по-малко от три месеца.

Този сигнал е тест за Община Русе – дали ще продължи да отчита успехи по документи, или ще чуе хората, които плащат за услугата.