Случаят повдига въпроси за границите на свободата на словото и цензурата

Няколко организации поискаха намеса от държавни институции срещу инфлуенсърката Зорница Гюцова заради нейните публични възгледи за ролите на мъжете и жените. Асоциацията на инфлуенсърите и Националният съюз на психолозите отправиха остри критики към Гюцова, обвинявайки я, че нейните съвети могат да насърчат насилие, въпреки липсата на директни доказателства за такива призиви в предоставената информация.

"Равенството на полове е маркетингов трик. Казаха на жените да бъдат силни, т.е. да бъдат мъже, и жените започнаха да се държат като мъже. Казаха на мъжете да бъдат чувствителни, т.е. мъжете започнаха да се държат като жени и в резултат на това хората са самотни", заяви Гюцова, което предизвика реакции от организациите.

Обвинения без конкретни примери

Критиците на инфлуенсърката твърдят, че нейните видеа "представят насилието на мъжете над жените като възпитателен метод", но в публикуваните от БНТ извадки липсват преки цитати, които да доказват това твърдение. Вместо конкретни доказателства, представителите на двете организации използват общи формулировки.

"Клиповете преминават от неутрални към агресивни. Видяхме някои звукови и видео файлове, които вече са качени в социалните мрежи", коментира Константин Качулев, заместник-председател на Българския съюз на психолозите и психотерапевтите, без да посочва точно съдържание.

Идеологически сблъсък

Случаят повдига въпроси за границата между свободата на изразяване и цензурата в публичното пространство. Критиците на Гюцова виждат в нейните съвети потенциална опасност, докато други анализатори смятат, че атаката срещу нея може да е мотивирана от идеологически несъгласия с традиционните възгледи за взаимоотношенията между половете.

Ева Веселинова от Асоциацията на инфлуенсърите отива още по-далеч, заявявайки: "Основният проблем е, че един такъв човек си позволява да прокламира неща, които не граничат нито с морала, нито със закона... това, което тя прави, е наказуемо". Подобно твърдение повдига сериозни въпроси за правната обоснованост на обвиненията, особено при липса на представени конкретни материали.

Институционална реакция

Според информацията от БНТ, прокуратурата вече се е самосезирала, а от Националната агенция по приходите планират проверка дали Гюцова плаща данъци за консултациите си, които според профила ѝ в социалните мрежи струват 70 лева на час.

Включването на данъчните власти в случай, представен като свързан със свободата на словото, поражда въпроси за възможна употреба на институционален натиск срещу лица с непопулярни възгледи.

Право на отговор

Когато журналист задава въпрос на Гюцова дали осъзнава към какво призовава "в момент, когато всички се борим с насилието срещу жени", тя отговаря: "Това е още един въпрос, за който не съм подготвена. Бих искала да прекратим разговора". Този отговор е представен в репортажа като признание за вина, въпреки че може да се интерпретира и като желание за подготвено изказване по чувствителна тема.

Стряскащи прилики с предишни случаи

Този случай напомня за други подобни ситуации, в които публични фигури с традиционни възгледи за семейството и взаимоотношенията между половете са били подлагани на обществен натиск и институционални проверки. Критиците на подобни кампании твърдят, че това представлява опит за ограничаване на плурализма в обществения дебат.