Жена от Азия разказва за едногодишния си кошмар в български дом

България вече не е само държава, от която тръгват жертви на трафик, а се превръща и в дестинация за съвременно робство. Голям брой чужденци от Непал, Виетнам, Индия и Пакистан пристигат с надеждата за по-добър живот, но попадат в капана на трудовата експлоатация – в частни домове, фабрики, хотели и ресторанти.

Историята на една чужденка, която ще наречем Кати, разкрива мрачната реалност на съвременното робство в България. Жена от далечна азиатска страна, с три деца и болна майка, решава да работи у нас като домашна помощница, за да осигури по-добро бъдеще за семейството си.

„Работех в държава от Близкия Изток. Смених за по-добро заплащане. В моята страна всичко поскъпваше и парите, които изпращах вкъщи, вече не бяха достатъчни. Децата ми растат, учат и имат нужди, които не можех повече да покривам", сподели пред NOVA жената, чийто глас и самоличност са променени с цел нейната защита.

Кошмарна реалност зад затворени врати

В началото всичко изглеждало нормално – семейството, при което започнала работа в България, било мило и условията били приемливи. Промяната настъпила само след три месеца, когато отношението към нея рязко се влошило.

„Още в началото, семейството поиска личните ми документи. Обясниха ми, че тук правилата са такива - че нямам право да ги държа у мен и трябва да им ги дам", разказва Кати.

От обещанието да чисти дома, задълженията ѝ непрекъснато се увеличавали – грижа за децата, готвене, почистване на цялата къща, включително гаража и пространството около дома. Работният ѝ ден продължавал около 16 часа, без почивен ден, въпреки първоначалните обещания.

„Първо ми казаха да си избера между събота и неделя, но после, че няма как да стане, защото трябва да се грижа за децата. Обещаваха да ми платят допълнително, но това така и не се случи. Понякога дори заминаваха на почивка, а децата оставяха на мен", допълва жената.

За труда си получавала около 1300 лева, но психологическият натиск и физическото изтощение били непоносими.

Заплахи и изолация

Когато решила да напусне, работодателите ѝ поставили условие – ще ѝ върнат документите само ако намери друга жена, която да я замести. Тогава осъзнала, че и тя е попаднала в капан, точно като предишната домашна помощница.

„Казаха ми, че ако направя опит да избягам или да се оплача някъде, ще подадат сигнал срещу мен и незабавно ще бъда арестувана", споделя жертвата на трафик.

Изолацията била пълна – можела да напуска къщата само с шофьора на семейството. Когато веднъж излязла сама, последвали абсурдни заплахи.

„Казваха ми, че в България парковете са минирани и ако изляза да се разхождам сама, може да стъпя на мина. Друг път ми казваха, че познават много важни хора в България и ако се опитам да избягам, веднага ще ме открият. Но това работеше, защото аз много се страхувах", разказва жената.

Спасението

След една година тормоз, случайна среща с нейна сънародничка се оказала спасителна. Двете разменили телефонни номера и по-късно новата ѝ позната подала сигнал на линията за борба с трафика на хора, поддържана от фондация „А21 Bulgaria".

„В момента, в който получихме обаждането, подадохме сигнал в Националната комисия за борба с трафика на хора и ГДБОП сектор „Трафик на хора"", обяснява Моника Николова, директор на фондацията.

Антоанета Димитрова, главен експерт в Националната комисия за борба с трафика на хора, поддържала връзка с жената чрез WhatsApp и успяла да я локализира. Заедно с органите на реда откриват къщата и извеждат жертвата.

„В момента, в който отидох и я прегърнах, тя някак се успокои. Разплака се, дръпнах я настрани, вкарах я в колата. Беше изключително уплашена. Беше като едно малко дете", споделя Димитрова.

Безнаказаност на трафикантите

Въпреки очевидните нарушения, не е образувано досъдебно производство. Даниела Савеклиева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, посочва: „Що се отнася до досъдебното производство, има отказ за образуване на такова. За нас обаче, това е неформално идентифицирана жертва на трафик на хора. Трябва да се направят по-конкретни законови промени".

През последната година България се превръща във все по-популярна дестинация за трафик с цел трудова експлоатация. Комисията е регистрирала 11 официални сигнала, но реалните случаи са много повече.

„Страхът е основната причина тези хора да не се оплачат. Непал, Виетнам, Филипините, Пакистан, бившите съветски републики – много са държавите, от които идват тук. Най-вече са в производството, общи работници, прислужници, хора в сферата на услугите", пояснява Савеклиева. „Тези хора са подложени на съвременно робство, така че наказанията трябва да бъдат сериозни".

Въпреки преживяното, Кати е решила да остане в България, вече с нова работа. „Разбирам, че съм била жертва на трафик. Но почти година след като вече съм свободна, се чувствам добре. Имам нова работа, която харесвам и хора, които се грижат за мен. Чувствам, че съм в добри ръце и искам да остана в България", завършва своя разказ жената.