Екоминистърът обяви край на държавния монопол при боклука

България губи ключови икономически ресурси чрез безконтролното зариване на отпадъци, докато стратегически екологични реформи стоят блокирани. Това стана ясно от първото официално изявление на новия служебен министър на околната среда и водите Юлиян Попов през март 2026 година. В рамките на правителството, ръководено от премиера Андрей Гюров, ековедомството подготвя спешни действия за въвеждане на ефективна депозитна система и реализиране на дълго отлагания принцип "замърсителят плаща".

Справедливост при такса смет

Един от основните приоритети на служебния кабинет е радикалната промяна в модела на таксуване на битовите отпадъци. Според екоминистъра сегашната ситуация е пълен абсурд, при който собственици на големи терени субсидират реалните замърсители на средата.

"Намираме се в абсурдна ситуация - собственици на големи терени, които не генерират боклук, плащат високи такси, докато големи замърсители на малка площ плащат малко", заяви Юлиян Попов, цитиран от "24 часа".

Той категорично отхвърли спекулациите, че промяната ще доведе до повсеместен скок на налозите за населението, като уточни, че тежестта ще падне единствено върху реалните генератори на смет. "Трябва да разберем, че отпадъкът е ресурс, а неговото закопаване в земята вреди на икономиката ни и ни прави зависими от внос на суровини. Това е въпрос на национална и ресурсна сигурност", допълни експертът.

Край на монопола при депозитната система

По отношение на дългоочакваната депозитна система за връщане на пластмасови бутилки и кенове, новият министър се противопостави на идеята държавата да управлява процеса чрез мажоритарен дял. Неговата визия изключва създаването на поредното държавно дружество, податливо на политически натиск и лошо управление.

"Аз лично поддържам идеята за система, която се управлява и разпределя от самия бизнес и участващите организации, но в същото време трябва да се гарантира, че една такава депозитна система ще трябва да бъде предпазена от монополизация", подчерта Попов. Според него основната цел е създаването на конкурентна среда и максимално изземване на суровината, като държавните предприятия задължително трябва да се ръководят на конкурсен принцип, напълно отделени от политическото ръководство.

Водната криза и източването на дружествата

Въпреки че язовирите в страната към момента са пълни, лошото управление на водните ресурси от страна на местните дружества създава реален риск от бъдещи режими. Министърът насочи общественото внимание към огромните технически и търговски загуби по мрежата.

"България разполага с достатъчно ресурс, но лошото управление на ВиК дружествата води до недопустими равнища на загуби на вода", категоричен е Попов. Той призова общините и операторите да разработят ясни дългосрочни инвестиционни програми, които да бъдат публично обсъдени с гражданите, за да се възстанови доверието в институциите и да се мотивира евентуалната промяна в цената на предлаганата услуга.

Защита на гражданския сектор

Юлиян Попов защити непоколебимо ролята на неправителствените организации в обществото, въпреки че прекрати спорно споразумение със сдружение на Ивайло Калушев, което е поставяло организацията в привилегирована позиция. Екоминистърът определи безпочвените атаките срещу гражданския сектор като стъпка назад към най-мрачните години на тоталитаризма.

"Законът трябва да гарантира свободата на гражданските инициативи, а не да ги поставя под подозрение и контрол. НПО-тата не подменят държавата, те допълват", обобщи служебният министър на околната среда.