"Игра на доверие" ме държеше безсънна, казва актрисата

Посланието за лична свобода и непримиримост към насилието отправи актрисата Яна Маринова по радио "Фокус" навръх Коледа. За нея годината е била много натоварена и вълнуваща. Тази година е минала премиерата на филма "А сега накъде“ в HBO max, което е предизвикало вълна от топли писма, насочени към актрисата. "Игра на доверие" ме държеше безсънна, такава работа искам да осъществявам – вложила съм страст и личен опит в историята", каза още Маринова.

"Трябва постоянно да вярваш и да си казваш, че каквото и да се случи, дори с цената на здравето и на живота ми, искам да направя това, за което съм роден и да отправя своето послание", каза още тя.

"Малко хора знаят какво е истинската борба за роля – тя не е, за да изместиш конкурента, а да изиграеш онова, което ти сам искаш. Когато си популярен, постоянно ти предлагат простотии и трябва да можеш да устискаш, за да не правиш компромиси с изкуството си", сподели актрисата.

Маринова чувства отговорност да говори за насилието като проблем чрез работата си, както прави и в "А сега накъде". "Трябва да имаме смелостта да говорим за злото, да го посочваме и да го критикуваме, както можем. Да се борим с него, да учим децата и приятелите си да не се навеждат, за да не бъдат нещастни", призова Маринова. "Днес, каквото и да се случи, можеш да избягаш в друга държава, можеш да търсиш справедливост и през социалните мрежи. Не трябва да се примиряваме с агресията", категорична е Маринова.

"След 7 сериала за 15 години разбрах, че няма да имам кой знае какво следващо развитие. Осъзнах, че не мога да чакам, да бездействам и да се надявам, само и само да постигна мечтите си. Трябва да имам това, което искам и съм готова да платя цената", каза още тя.

"Готова съм на безсънни нощи, несигурно бъдеще, да работя допълнителна работа, но да го постигна", разказа още актрисата.

"Пътят те прави корав и от него не трябва да хленчиш“, заяви още Яна Маринова.

"Много важна е интуицията при подбора ми на хора, с които да работя. Търся съмишленици – тогава става нещо като брак, докато проектът бъде завършен. Не е задължително да си с един и същи екип, трябва да цениш моментите, в които откриеш своите съмишленици. В постановката "Любовни писма" играх с един партньор, след това – с друг, но важното е да останем близки. Най-ниското ниво на съзнание е да се разделяш с мразене, скандали", каза още актрисата.