Машината може да лети и при лошо време, а екипажът е готов за най-тежките случаи

Вторият хеликоптер на системата за спешна медицинска помощ по въздух (ХЕМС) вече изпълнява дежурства на летище "Бършен" край Сливен. Машината е напълно оборудвана и готова за полети дори при неблагоприятни метеорологични условия, като екипът е подготвен да поема най-тежките случаи при инциденти в планината или на магистралата.

В момента България разполага с три действащи медицински хеликоптера, позиционирани в Сливен и София, които покриват голяма част от територията на страната. По план се очаква да бъдат изградени общо шест бази за въздушна спешна помощ на различни стратегически места.

Сливен се превръща в ключов център за спешната помощ по въздух, като там е изградена първата напълно функционална оперативна база. Един от спасителните хеликоптери е постоянно базиран в нея със сформиран авиомедицински екип, готов за незабавна реакция.

"Имахме доста критични случаи, с хора почти отписан, които след транспорт в класифицирано лечебно заведение на 20-тия ден бяха изписани, а ние така се вълнуваме от такива ситуации. Поне няколко са случаите", споделя капитан Огнян Янков, пилот на медицински хеликоптер ХЕМС.

При транспортиране на пациенти екипът винаги съгласува полетните параметри с медицинския персонал, за да осигури максимално добри условия според състоянието на пострадалия.

"В повечето случаи с мозъчни увреждания, след излитане набираме една височина, колкото се може по-ниска, по-малка и на тази височина транспортираме до София, без да има промени по време на полета и височина", обяснява капитан Янков.

Гъвкавост и бързина

Медицинският хеликоптер е проектиран да каца практически навсякъде благодарение на компактните си размери и специализирано оборудване.

"Навсякъде можем да кацнем – междублоково пространство, магистрала. Имаме нужната подготовка всеки един от нас. Лицензирана подготовка, така че за няма проблем", подчертава пилотът.

Досегашният рекорд на екипажа е излитане само за 7 минути след получаване на сигнал, като забавянията обикновено са свързани с административни процедури и избора на подходящо медицинско заведение.

"От пилотска и медицинска страна е възможно да тръгнем в рамките на 5-10 минути от подаване на сигнала", уточнява капитан Янков.

Предизвикателства и риск

Най-сложната спасителна операция в кариерата на капитан Янков е била преди 10 години, когато с помощта на лебедка е трябвало да извлече падал турист в района на Рилските езера.

"Беше най-тежката мисия, на много трудно място, с много трудни условия и меорологични, и като място беше много неудобно".

Въпреки че всеки полет крие риск за живота на екипажа, пилотът приема това като част от професията.

"Аз не го гледам от това, че рискувам живота си. Да, в някакъв смисъл рисуваме, но рискът е много примерен. Рисковете ги свеждаме до минимум", коментира капитан Янков.

Днес медицинският хеликоптер е в дежурство, а целият екип от пилоти и медицински специалисти е в готовност да окаже помощ на всеки в нужда.