Работодателите свиват плановете за наемане на нови служители през 2025 година

Българските работодатели затягат коланите и подхождат с повишено внимание към разширяването на екипите си. Това показва последното национално изследване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ), според което коефициентът на заетост за периода април-септември 2025 година е едва +3%. Проучването обхваща 1078 компании от 12 икономически сектора в страната.

„За разлика от предходния период делът на несигурните работодатели значително намаля – от 24% на 12%", коментира Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта. „Този спад се дължи основно на задълбочаващия се недостиг на квалифицирани кадри, който принуждава компаниите да оптимизират и задържат съществуващите си екипи."

Само 22% от анкетираните планират да увеличат персонала си, докато 19% предвиждат съкращения, а цели 53% не възнамеряват да правят промени в броя на служителите си. Това представлява спад с един процентен пункт спрямо предходните шест месеца и драстично понижение в сравнение със същия период на 2024 година, когато коефициентът достигна впечатляващите +16%.

София губи скорост, регионите показват признаци на съживяване

София продължава да бъде най-динамичният трудов пазар в страната с 62% от столичните работодатели, планиращи да наемат нови служители. Въпреки това, столицата отбелязва сериозен спад от 12 процентни пункта спрямо предишните шест месеца.

Междувременно, градове като Пловдив (+14%), Варна (+12%) и Бургас (+10%) показват умерено нарастване в намеренията за наемане, сигнализирайки за разширяване на икономическата активност извън столицата. Единствено Русе остава без промяна с плахите +2%.

„Регионалните разлики показват, че е време за по-целенасочени политики на местно ниво. Докато София се стабилизира, виждаме потенциал за растеж в Пловдив, Варна и Бургас – при правилна подкрепа и инвестиции", подчертава Василева.

Тези данни ясно показват, че централизираният модел на развитие с фокус върху столицата вероятно е достигнал своя връх, а регионите започват да привличат все повече внимание от страна на бизнеса. Но дали държавата ще намери адекватни инструменти да подкрепи този процес, или по традиция ще остави нещата на самотек, е съвсем друг въпрос.

Технологичният сектор отстъпва лидерството си

Въпреки че информационните технологии запазват челна позиция с прогноза за +15% нетен коефициент на заетост, секторът бележи постоянен спад - от +24% преди година и +19% за предходния шестмесечен период.

В същото време, традиционният производствен сектор (+13%) и финансовите и застрахователни дейности (+12%) набират скорост, отбелязвайки ръст съответно с четири и шест процентни пункта.

Положителни нагласи демонстрират и работодателите от секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" (+10%) и "Селско, горско и рибно стопанство" (+4%), което подсказва оживление в сезонно зависимите индустрии.

„Най-важният извод от това изследване е, че работодателите се научиха да се адаптират. Те вече не реагират панически на промени, а планират стратегически – с мисъл за устойчив растеж и задържане на кадрите", заключава Надя Василева.

Но истинският въпрос остава: колко дълго българският бизнес ще може да компенсира липсата на адекватна държавна политика в сферата на образованието и квалификацията? Недостигът на квалифицирани кадри е проблем, който работодателите не могат да решат сами, без значение колко "стратегически" планират.