Възрастните хора масово се „чистят“ от левовете, а законът за рестото остава само на хартия в малките населени места

Хаос с рестото, объркване между монетите и принудителна роля на обменни бюра – това е реалността за дребния бизнес в малките населени места девет дни след официалното приемане на еврото у нас. Въпреки оптимистичните доклади за плавен преход, изплащането на първите пенсии в новата валута отприщи вълна от затруднения за селските магазини.

В софийското село Мусачево и врачанското село Баница търговците описват ситуацията като напрегната. Основният проблем не е липсата на евро, а потребителското поведение, продиктувано от желанието на хората да се освободят от наличните си левове преди крайния срок.

Магазинът като банка

"Двама – трима души пазаруваха в евро. Над 90% от хората пазаруваха с лева," заяви Александър Петков, собственик на магазин в Мусачево, цитиран от NOVA.

Според търговците, въпреки че клиентите вече разполагат с евро от пенсиите си, те предпочитат да харчат старите банкноти. Това превръща бакалиите в де факто обменни пунктове, където се влиза с левове, а се очаква да се излезе с евро. Ситуацията се усложнява допълнително от липсата на достатъчно дребни евро монети за ресто в касите на малките обекти, които нямат логистичната подкрепа на големите вериги.

Закон срещу навик

Въпреки изричното изискване на закона рестото да се връща само в евро, практиката на терен е коренно различна. Клиентите често настояват да получат ресто в левове, водени от страха, че няма да могат да пресметнат новите пари, или просто от навик.

"Явно още не могат да си пресметнат лев-евро и затова се притесняват може би. Плаши ги еврото," коментира Таня Георгиева, търговец от село Баница.

Опасната прилика

Сериозен риск, който тепърва ще създава проблеми, е визуалната прилика между монетата от 1 лев и тази от 1 евро. За възрастните хора с по-слабо зрение разликата е трудно доловима, което създава предпоставки за неволни грешки при разплащането или дори за злоупотреби.

Към момента едва между 20% и 30% от плащанията в наблюдаваните малки населени места са в евро, което е индикатор за бавна адаптация и недоверие към новата валута в селските райони. Срокът, в който левът важи като платежно средство, изтича след 22 дни (на 31 януари), след което магазините вече няма да имат право да приемат български пари.