Брюксел търси спешни мерки за спасяване на икономиката

Военният конфликт в Иран и последвалите сътресения в доставките на ключови изкопаеми горива нанесоха тежък удар върху енергийната сигурност на Европа. Натискът от рекордните разходи за енергия променя индустриалния пейзаж на континента, като принуждава водещи компании да забавят инвестициите си, да отложат проектите за декарбонизация и да пренасочат производството си към други региони, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Проблемът беше изведен на преден план още миналия месец по време на среща на френския президент Еманюел Макрон с ръководители на тежката индустрия на фондовата борса в Антверпен. Пред бизнес лидерите той определи вечно високите цени на енергията в Европа като ключов проблем.

„Това е слабост“, заяви категорично Еманюел Макрон.

Екзистенциална заплаха за икономиката

Дори преди ескалацията в Близкия изток да наруши глобалните доставки, цените на електроенергията в Европа бяха значително по-високи от тези в САЩ и Китай. Корпоративни гиганти като BASF SE и цели сектори като стоманодобивната промишленост многократно предупреждаваха за загуба на рентабилност.

Последствията от конфликта обаче рязко засилиха натиска. Тази седмица цените на природния газ в Европа скочиха до най-високото си ниво от три години насам. Според изчисления на мозъчния тръст за климата Strategic Perspectives, този скок е добавил поне 1,3 милиарда евро към енергийните разходи на континента.

В Брюксел мащабът на кризата се осъзнава напълно. По време на вътрешна среща висши служители на Европейския съюз предупредиха държавите членки, че решаването на енергийния проблем е екзистенциално за блока. Европейските лидери ще проведат извънредна среща на върха на 19 март, на която Европейската комисия трябва да предложи конкретни механизми за намаляване на цените и спасяване на индустрията.

Натискът вече дава реални жертви в реалната икономика. Химическото подразделение на Eni – Versalis, затваря свои заводи, което е ясен сигнал, че Европа губи конкурентоспособността си.

„Европа губи индустриален капацитет със скорост, каквато не сме виждали досега“, предупреди главният изпълнителен директор на BASF Маркус Камийт.

Уязвимост на газовите доставки

След началото на войната в Украйна през 2022 година, Европа се пренасочи масово към внос на втечнен природен газ (LNG) по море, за да замени руските тръбни доставки. Това обаче остави континента силно зависим от волатилните международни пазари. Цените и конкуренцията за гориво се изстреляха нагоре, след като ключово съоръжение за втечнен газ в Катар беше ударено от ирански дрон.

Този инцидент е сурово напомняне, че алтернативните трасета не гарантират пълна сигурност, а енергийните нужди на Европа тепърва ще нарастват. Анализаторите от BloombergNEF прогнозират 57% ръст на крайното търсене на енергия до края на десетилетието, движен основно от навлизането на електрическите автомобили и огромните нужди на центровете за данни, обслужващи изкуствения интелект.

Военни нужди и зелен преход

Проблемът надхвърля рамките на гражданската икономика и засяга пряко националната сигурност. По време на Конференцията по сигурността в Мюнхен, европейските лидери отчетоха, че отбранителната индустрия става все по-енергоемка.

„Вървим към електрификация на въоръжените сили, което се случва с дронове, хибридизация на флоти – трябва да гарантираме, че електрическите мрежи могат да се справят с внезапната поява на 20 000 войници на НАТО в един ден“, обясни Джеймс Апатурай, главен съветник на НАТО по кибер и хибридна отбрана. По думите му настоящите мрежи не са готови да поемат подобно натоварване.

Кризата поставя под въпрос и амбициозните климатични цели на Европа. В търсене на бързо решение за облекчаване на бизнеса, правителството на Италия вече призова ЕС да спре временно системата си за търговия с емисии, която оскъпява производството чрез таксуване на въглеродния диоксид.

„В Брюксел има огромна вълна от носталгия по изкопаемите горива. Единственият начин да постигнем енергийна сигурност е да се откажем от изкопаемите горива. Трябва да разберем, че в противен случай това е пътят към крепостничество“, коментира социалистическият депутат в Европейския парламент Томас Пелерин-Карлин.

Докато политиците спорят за посоката, в знаковия си доклад за европейската конкурентоспособност бившият президент на ЕЦБ Марио Драги категорично обобщи, че високите енергийни разходи са основна пречка за растежа и смазват корпоративните инвестиции в Европа много по-силно, отколкото в останалите глобални икономики.