"Хората често се препъват в истината, но после се изправят и продължават, сякаш нищо не се е случило!"

Тази мисъл не е моя, а на оцелелият в много турбуленции Чърчил. Безспорно неговите са несъизмерими с нашите тук, но имат нещо общо. Ние сме във война за страната си. Мирна, почти безкръвна, но пряко засягаща свободата ни. Тя засяга и справедливостта и хляба и бъдещето. Никой не е радостен, че по време на война се убива, но се налага, инак ще бъдеш " убит", премазан, приключен.

Властта у нас е единна, защото богатството е единствената идеология на мафията! Другата страна в битката сме ние. Трябва да сме наясно, дали ще сервираме различията си на мафията, за да бъдем поробени отново?! Или ще намерим сили да преодолеем себе си и да бъдем единни, за да се справим в името на всички.

Докато българските царства са " обсъждали" чия корона е по- лъскава и кой е истински наследник на величието, то войната свършила...после дошли едни 500 години!

Арман Бабикян