Арестът на Мадуро и натискът за Гренландия са сигнал към Русия и Китай, смята бившият военен министър

САЩ демонстрират сила, която граничи с нарушаване на установените международни норми, но това е целенасочен сигнал към геополитическите съперници. Тази теза разви бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов в ефира на bTV, коментирайки ескалацията на напрежението от първите дни на 2026 година.

Според Шаламанов, дръзката военна операция на Вашингтон за залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро на 3 януари, както и подновените апетити за закупуване на Гренландия, не са случайни актове, а стратегия за ревизиране на глобалния ред.

"Това е един начин на разговор, който САЩ водят с Русия, Китай и Иран, показвайки им какво може да стане," заяви Шаламанов. По думите му, действията на американската администрация, макар и да изглеждат като нарушаване на правилата, всъщност са напомняне към останалите играчи, че "не могат да продължат да нарушават правилата".

Гренландия – щит или стока?

Особено внимание в анализа беше отделено на казуса с Гренландия. Докато в Европа, и по-специално в Дания и Франция, идеите на Белия дом за придобиване на най-големия остров в света се посрещат с тревога за бъдещето на НАТО, Шаламанов вижда в това стратегическа необходимост.

"Гренландия е изключително важна за сигурността на Северния Атлантик и контрола на корабоплаването," подчерта той, правейки паралел с ролята на Тайван в Тихия океан. Според него островът е ключова "защитна преграда" за САЩ и Европа от Крайния Север, особено в контекста на климатичните промени, които правят Арктика достъпна за корабоплаване и добив на ресурси.

"Предстои природните богатства на Гренландия да бъдат разработени. Дали това ще е от държави от НАТО, или ще навлязат китайски инвестиции – разликата е голяма," добави експертът, визирайки богатите залежи на редки земни метали, които са критични за технологичния сектор.

Новият световен ред

Бившият военен министър прогнозира, че 2026 година ще бъде ключова за преначертаването на сферите на влияние. С наближаването на 250-годишнината на САЩ и предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара, Вашингтонт втвърдява тона.

"Може би ще се стигне до нови адаптирани правила, които да бъдат наложени и спазвани," прогнозира Шаламанов. Той омаловажи опасенията за разрив в Алианса заради датския суверенитет, заявявайки, че "лидерите на Европа заявиха, че това е въпрос на суверенитета на Дания", но подчерта, че информационните атаки срещу НАТО не са в полза на България.

Думите му идват на фона на остри реакции от европейски дипломати, които предупреждават, че третирането на съюзнически територии като активи за продан подкопава доверието в колективната отбрана. Въпреки това, анализът на Шаламанов потвърждава новата реалност – епохата на дипломатическите любезности приключи, отстъпвайки място на откритата силова политика.