Великденските традиции започват с дни на духовно пречистване и размисъл

Днес, 15 април, православната църква отбелязва Велики вторник - вторият ден от Страстната седмица, посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Иисус Христос. Според информация от Българската православна църква, този ден е отреден за поучения, нравствени наставления и дарения за бедните.

Страстната седмица, известна още като Седмицата на страданията, е последната от земния път на Спасителя и включва възпоменания за неговите страдания, кръстната смърт и погребението. Велики вторник носи особено духовно значение, тъй като е посветен на смирението и поученията.

В този ден църквата припомня как след изгонването на търговците от храма предишния ден, Христос дава своите последни нравствени наставления. Сред тях са притчата за десетте девици, очакващи идването на Господа, и притчата за талантите. Според евангелските текстове, тогава Спасителят прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Притчата за десетте девици разказва за пет мъдри и пет неразумни. Мъдрите подготвили не само чисти светилници, но и свещен елей, докато неразумните имали само светилници без масло. В духовната традиция светилниците символизират човешките тела, а елеят (маслото) - милостта. Интересен факт е, че на гръцки език думата "милост" (елеос) звучи подобно на думата за маслото.

По време на утринната служба на Велики вторник, осветлението в храма се засилва чрез запалването на допълнителни свещи и елей. Това се случва докато се изпълняват псалми, възхваляващи множеството Божии милости към избрания народ, като многократно се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя!"

Значение на Страстната седмица

Страстната седмица заема централно място в православния календар, като всеки неин ден носи особено значение. Започвайки от Велики понеделник и завършвайки с Велика събота, тя подготвя вярващите за най-големия християнски празник - Възкресение Христово.