Експерти отчитат десетилетие усилия за спасяване на крайдунавските местообитания

Експерти от горски институции и природозащитници отчетоха 10 години от успешното възстановяване на защитени крайречни гори. Инициативата обхваща близо 100 декара в защитената зона "Мартен - Ряхово" в Русенско, както и 140 декара в Пловдивско. Събитието е част от официалната програма за Седмицата на гората у нас.

Трудният път към новата гора

Възстановителният процес стартира преди едно десетилетие по проект, съфинансиран от Европейския съюз. Специалистите се сблъскват с първоначални административни пречки при намирането на терени, както и с лесовъдски предизвикателства. Основната цел на терен е премахването на бързорастящите хибридни тополи, които се ползват масово за индустриален добив, и замяната им с местни, устойчиви на климата видове.

Днес в Русенско вече растат гъсти масиви от летен дъб, полски и бял бряст, полски ясен, елша и черна топола. Засаждането и грижата изискват дългогодишни усилия в тясно партньорство между Регионалната дирекция по горите - Русе, Изпълнителната агенция по горите, WWF и Държавно ловно стопанство "Дунав".

Нели Дончева: "За мен най-голямото вдъхновение е това, че горски институции, природозащитни организации, научни, бизнес и местни общности се обединихме под общата кауза да възстановим тези ценни местообитания. Резултатът е налице – днес по поречието на Дунав в Русенско имаме прекрасни гори, които децата, участвали в залесяването, наричат 'нашата гора'."

Естествен щит за природата и хората

Крайречните горски пояси функционират като критична бариера срещу наводнения и ерозия. В условията на екстремни валежи те забавят и задържат придошлите води. Освен това подпомагат поддържането на нивото на подпочвените води, което предпазва близките кладенци от пресъхване. Тези екосистеми приютяват стотици животински и растителни видове, включително корморани, фазани, сърни и лисици, създавайки жизненоважни екологични коридори.

Заплахата за "европейските джунгли"

Въпреки ключовата си роля, крайречните масиви са сред най-застрашените местообитания. В Европа над 80 процента от тях са напълно унищожени през последните два века, а в България покриват под 1 процент от горските площи. Причината се крие в плодородните земи, които са изключително атрактивни за земеделие още от древността. Изсичането на дърветата за освобождаване на ниви, добивът на инертни материали от речните корита и нерегламентираните сечи остават основните заплахи за съществуването им до днес.