Морски дронове с 200 килограма тротил потапят корабите

България закъсня с дипломатическата си реакция след серията от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, а в момента страната ни не разполага с нужната защита за подобни кризи. Това заяви бившият вътрешен министър и бивш заместник-министър на отбраната Валентин Радев в студиото на предаването „Денят на живо“ по NOVA. Повод за коментара му стана днешното изслушване на премиера Румен Радев и ресорните министри в парламента относно сигурността в акваторията след четирите инцидента с плавателни съдове.

Според експерта по сигурността руският посланик у нас Елеонора Митрофанова е трябвало да бъде извикана в Министерството на външните работи още при първите удари, вместо да се чака втория инцидент за среща в Министерския съвет. По думите му колебанието на властта да назове директно източника на заплахата с аргумента, че се чакат доказателства, е сериозен пропуск на фона на докладите на разузнаването и позициите на съюзниците от НАТО.

„В една война има един агресор. Трябваше да бъде казано и да бъдат направени дипломатически стъпки. Можехме превантивно да извикаме руския посланик, да попитаме и да поискаме информация, а ако толкова се колебаят откъде са тези дронове – да извикат и посланика на Украйна“, коментира Валентин Радев пред водещата Наделина Анева. Той допълни, че обяснението на Елеонора Митрофанова за липса на информация от руското военно министерство по четирите случая е крайно недостатъчно, особено предвид целенасочения характер на ударите и приближаването им към българските териториални води.

Защо не се задейства член 4 на НАТО

Въпреки ескалацията и данните за общо около 140 нападения срещу плавателни съдове в черноморския басейн, бившият заместник-министър на отбраната смята, че на този етап не е необходимо страната ни да иска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор. Той припомни, че в историята на Алианса тази процедура е задействана едва осем пъти – включително през 2022 година с участието на България след руското нахлуване в Украйна, както и при казуси на Турция и Полша, където обаче е имало пряко нарушаване на държавна територия, какъвто бе случаят с навлезлите 19 дрона в полското въздушно пространство.

„Първо, корабите, за които става дума – вече четири на брой – не са наша собственост, товарите не са наши, нито маршрутите им са свързани с България. Освен това те се намират в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води“, обясни Валентин Радев в ефира на NOVA. По думите му предварителните вътрешни разговори между българското правителство, дипломатите и представителите ни в НАТО логично са довели до извода, че в момента няма нужда от активиране на механизма. Ситуацията обаче би се променила коренно, ако подобен удар се случи в самите териториални води на страната, като експертът прогнозира, че тепърва предстоят по-неприятни събития в Черно море.

Надводни дронове и забавени военни проекти

Като специалист по взривни вещества Валентин Радев анализира и техническите характеристики на ударите, довели до бързото потъване на един от корабите и изчезването на целия му екипаж, докато друг опожарен плавателен съд е бил обследван от Гранична полиция и впоследствие е успял да отплава. Според него обикновен въздушен дрон със заряд от 50 до 100 килограма не може да потопи такъв плавателен съд, освен ако на борда не е имало нерегламентирано въоръжение, боеприпаси или вещества като амониева селитра, които да предизвикат вторична детонация отвътре.

„Очевидно това е надводен дрон, който е плавал и е носил голямо количество взривно вещество – не по-малко от 150 до 200 килограма тротилов еквивалент – или пък торпедо, което буквално да разцепи кораба отдолу“, посочи Радев, като уточни, че към момента това остават само работни хипотези поради липсата на открити останки при огледите.

Относно способността на България да защити всяка миля от своята изключителна икономическа зона с противодронови системи, бившият военен заместник-министър се съгласи с позицията на премиера Румен Радев, че пълното покритие е невъзможно – задача, с която в момента не успяват да се справят напълно дори много по-добре подготвени държави като Румъния, Турция и самата Украйна. Той обаче критикува политическите и военните колебания през последните години, довели до забавяне на ключови проекти за модернизация. Като пример за лоша координация и първоначална липса на средства той посочи участието ни в европейските инициативи за дронове, както и забавения проект за изграждане на завод на германския концерн „Райнметал“ край Бургас, подготвян още по времето на предишния кабинет на Росен Желязков.

„Не можем да пазим неутралитет. Отдавна сме избрали своя път през 2004 и 2007 година – членството в НАТО и Европейския съюз е нашата голяма ценност в момента. Около нас има военни колоси. Някога във Варшавския договор имахме една от най-силните армии на Балканите, но днес, сравнени с Румъния и Гърция, сме буквално военно джудже предвид въоръжението“, заяви Валентин Радев и призова началника на отбраната и военното ръководство да бъдат много по-настоятелни в исканията си пред политиците.

Убийството на Илиян Филипов и бюджетът за догодина

В качеството си на бивш ръководител на вътрешното ведомство гостът в студиото коментира и знаковото убийство на бизнесмена Илиян Филипов. Въпреки бързото задържане на физически извършител, обявено от вътрешния министър Иван Демерджиев, Радев призова за повече въздържаност в публичните изказвания и прибързаните квалификации. Той обърна внимание и на медийните публикации, свързващи кантората на действащия министър с убития бизнесмен, които самият Демерджиев категорично отрече.

„Ако има каквото и да е отношение към този случай, той буквално трябва да си подаде оставката, за да си изчисти името и да остави други да свършат тази работа. Трябва да се остави известна тишина около подобни случаи – прокуратурата и съдът са тези, които трябва да раздадат справедливост и да кажат дали мотивът е битов, или икономически“, каза бившият вътрешен министър.

В края на разговора Валентин Радев коментира и обявените днес от премиера Румен Радев основни параметри на държавния бюджет за следващата година, в които се предвижда ръст на разходите за отбрана без изрично споменаване на МВР. Според него бюджетите на двете силови ведомства са тясно свързани, тъй като огромната част от средствата – включително при военния бюджет от 1,6 милиарда евро – отиват за заплати и текуща издръжка на личния състав. Той настоя за паралелно увеличение на парите и в двете министерства, но предупреди, че дори при удвояване на средствата за армията, отбранителните способности няма да нараснат веднага заради натрупаното през годините закъснение.