"Поводът е една усмивка да ми се даде" – историята на жена шофьор от Русе

Димитринка Георгиева е сред малкото жени, които успешно се реализират в сферата на градския транспорт в Русе. Като една от само трите жени водачи на автобуси в града, тя всеки ден посреща пътниците с усмивка и позитивна енергия, разчупвайки стереотипите в тази предимно мъжка професия.

„Като им се усмихнеш, ти се усмихват и те. Става много по-лесно. Трафикът, колите, всичко е трудно. В градски условия хич не е лесно, защото има и доста... некадърни шофьори", споделя Димитринка пред КИС 13.

От камион към автобус – необичайният път към професията

Професионалният път на Димитринка към тази професия е започнал доста нетрадиционно. Преди да стане шофьор на автобус, тя е карала камион заедно със съпруга си в продължение на три години. Шансът ѝ да се присъедини към екипа на градския транспорт дошъл съвсем случайно, когато попаднала на обява във фейсбук.

„Можело и с C категория. Хубаво, аз имам C категория, но автобус се кара с D. Но все пак реших да пусна CV. На същия ден - сутринта кандидатствах и към обяд ми звънна шефа да ме пита кога мога да отида на интервю. Останах много изненадана!", разказва за началото Димитринка.

Впечатляващият момент дошъл, когато ѝ предложили работа, въпреки че все още не притежавала необходимата категория за управление на автобус. Компанията показала изключително доверие към нея, позволявайки ѝ да изкара допълнителната квалификация, докато вече работи за тях.

Бързо адаптиране и доверие от ръководството

След като изкарала курса за категория D и била назначена, Димитринка преминала само двудневно обучение, преди да започне самостоятелна работа с автобуса.

„Шефът само се качи единия ден с нас в автобуса и каза: Ти си готова! Казах му, че не се чувствам готова, но той, виждайки как шофирам, каза отново: Не! Ти си готова!", споделя още тя, показвайки колко бързо е спечелила доверието на ръководството си.

Преодоляване на семейната съпротива

Решението на Димитринка да стане шофьор на автобус не било посрещнато с одобрение от семейството ѝ. Особено майка ѝ изразила силно несъгласие с този избор на професия.

„Майка ми беше много против това нещо! Каза ми, че цял живот е мислила баща ми по пътищата и изобщо да не си го и помислям това нещо! Беше "болна" сигурно месец, след като започнах, но реших, че този път няма да ги слушам и ще изпълня целите си в живота", разказва Димитринка.

Прием от пътниците и колегите

В началото на кариерата си като шофьор на автобус, Димитринка била посрещната с учудване както от пътниците, така и от колегите си, особено мъжете, които не били свикнали да виждат жена зад волана на автобус.

„В началото докато ме научат... Градът ни не е голям и пътниците почти винаги са едни и същи. Отначало реагираха малко по-странно и си казваха "Тая пък от какъв зор ме поздравява". Но вече си ме знаят и даже с усмивка влизат. "Ето нашата кукла е тука, денят ни ще бъде прекрасен щом започва с тебе!". И ми става много приятно!", споделя със задоволство Димитринка.

Малки жестове с голямо значение

Особеното при Димитринка е, че тя не просто шофира автобуса – тя създава приятна атмосфера за пътниците. Освен с неизменната усмивка, тя посреща клиентите с тематична украса в автобуса за различни празници и дори с малки почерпки.

„Който желае да си се почерпи. Някои даже ме питат какъв е поводът? Няма повод! Поводът е една усмивка да ми се даде", казва шофьорката, показвайки, че за нея добрата комуникация с пътниците е също толкова важна, колкото и професионалното управление на превозното средство.