Националната карта на висшето образование показва сериозни дисбаланси в търсенето на специалности

Над 90 процента от местата за студенти по държавна поръчка у нас вече са запълнени. Данните от Националната карта на висшето образование обаче разкриват сериозни дисбаланси в системата – докато някои направления се радват на свръхприем, при други интересът остава изключително слаб.

Тенденцията показва, че младите хора масово се насочват към хуманитарни и социални науки, докато стратегически и точни специалности страдат от хроничен недостиг на кадри.

Предпочитани и избягвани специалности

Сред направленията, в които се отчита най-голям брой незаети места, са „Военно дело“, „Математика“, „Физически науки“ и „Металургия“. Балансиран прием със запълване на квотите се наблюдава при „Медицина“, „Туризъм“ и „Педагогика“.

На другия полюс е ситуацията с направленията „Психология“, „Администрация и управление“ и „Спорт“, където има отчетлив свръхприем. Най-сериозно надвишаване на капацитета е регистрирано в професионалното направление „Икономика“. Засилен е интересът и към икономическите специалности с преподаване на английски език, които привличат значителен брой чуждестранни студенти.

"Младите хора все повече предпочитат специалности с гарантирана реализация. В нашия университет това са специалностите с чуждоезиково обучение. Търсят се новите аспекти на всяка от съществуващите утвърдени специалности", коментира Светла Бонева, цитирана от bTV. Тя заема поста декан на факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС.

Спорът за новите специалности и нуждите на бизнеса

Въпреки статистиката, експерти от академичните среди изразяват мнение, че Националната карта не отразява напълно реалните нужди на пазара на труда. Като пример се посочва невъзможността на Университета за национално и световно стопанство да разкрие нови, силно търсени специалности, тъй като държавата отчита наличието на свободни места в други висши училища.

"Искаме да откриваме специалности, които са много търсени – в областта на информационни технологии и педагогиката, киберсигурност. В София са големите компании – не е въпросът държавата да ги насочва", обясни Димитър Димитров, цитиран от bTV. Ректорът на УНСС допълни, че шест университета в страната, които разполагат с акредитация и капацитет по информатика, на практика не са осъществили прием.

Димитров обърна внимание и на необходимостта от облекчаване на административните процедури за прием на чуждестранни студенти. Към момента те съставляват под 9 процента от всички учащи във висшите училища у нас, като преобладаващата част от тях са записани в медицинските университети.