Синтетичният никотин предизвиква аритмия, пародонтит, ракови образувания и бърза зависимост сред подрастващите

11% от българските тийнейджъри на възраст между 13 и 15 години вече употребяват никотинови паучове. Тревожната статистика съобщи Гергана Гешанова, председател на Коалиция "Живот без тютюнев дим". Данните идват на фона на засилен натиск в Народното събрание за пълна законова забрана на тези продукти, инициирана от БСП и "Демократична България" през февруари 2026 година.

"Невидимата" зависимост в класната стая

За разлика от електронните цигари (вейпове), които отделят пара и миризма, никотиновите торбички (паучове) остават напълно незабележими за околните. Това ги превръща в идеалното "оръжие" за заобикаляне на училищните правила.

"Според преподаватели почти всяко дете у нас стои в клас с подута устна, но учителите не могат да направят нищо", алармира Гешанова пред bTV.

Проблемът е физиологичен и видим само при внимателно вглеждане или при поява на токсична реакция. Паучовете се поставят между венеца и устната, където лигавицата абсорбира синтетичния никотин директно в кръвния поток. Това заобикаля чернодробния филтър и води до моментален "удар" върху мозъка, но и до локални увреждания.

Химия вместо тютюн

Основният риск, който експертите изтъкват, е съставът. За разлика от снуса (традиционен шведски тютюн), модерните паучове съдържат синтетичен никотин, често в концентрации, които могат да бъдат токсични за подрастващ организъм.

"Младежкият организъм много по-бързо става зависим. Никотинът действа зле на развиващия се мозък, повишава кръвното налягане, предизвиква аритмия, гадене и повръщане", обяснява Гешанова.

Тя предупреждава и за директните поражения в устната кухина – пародонтит и разраняване на лигавицата ("изгаряне"), което може да бъде прелюдия към по-сериозни заболявания.

Рискът от черния пазар

Докато в парламента депутатите обсъждат пълна забрана, икономическите експерти предупреждават за обратния ефект. Една кутийка паучове струва между 12 и 14 лева (6-7 евро) на легалния пазар. При пълна забрана, търсенето сред тези 11% от учениците може да се пренасочи към нерегулирани канали в социалните мрежи.

Липсата на контрол там може да доведе до внос на продукти с още по-високо съдържание на никотин и опасни примеси, които реално да увеличат случаите на спешна медицинска помощ сред учениците, вместо да ги намалят.