Учени установиха произхода на останки от древни хора, открити в пещерата "Бачо Киро"

1
Това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия
Това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия

Най-старите индивиди от пещерата Бачо Киро или групи тясно свързани с тях, са допринесли генетично за днешните хора

Това показват резултатите от геномно и генетично изследване на останки, открити в пещерата през миналата година. Това съобщават от Националния археологически музей с институт при БАН /НАИМ-БАН/. Резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Nature, информира Darik

Международният изследователски екип е секвенирал геномите на най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са обитавали пещерата Бачо Киро.

Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес.

Миналата година научен екип, ръководен от изследователи от НАИМ-БАН и от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия обяви откривнето на останки от Homo sapiens в България, в пещерата Бачо Киро до Дряново, които са били датирани радиовъглеродно между 43 000 и 46 000 години. Откритията документират най-ранните известни до сега Homo sapiens от късния палеолит в Европа и определят по-рано във времето началото на този голям културен преход.

Това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия.

Матея Хайдиняк и колегите ѝ сега са секвенирали геномите на пет индивида, установени в пещерата Бачо Киро.

Четири от тях са на възраст между 43 000-46 000 години. Друг индивид, открит в по-горните пластове на пещерата, е датиран на около 35 000 години и най-вероятно се свърза с по-късната Ориняшка култура.

Сравнявайки геномите на тези индивиди с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института "Макс Планк", установяват че ранната човешка група е допринесла генетично за развитието на по-късни човешки популации. Изненадващо, този генетичен принос днес се среща особено в Източна Азия и дори в Америка, а не в Европа, където са живели хората от пещерата Бачо Киро. Досега се е приемало че древните Homo sapiens от началния късен палеолит изчезват без генетичен принос към съвременните хора, които пристигнали по-късно, отбелязват учените.

Изследователите идентифицират неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата Бачо Киро.

"По-голямата част от тази неандерталска ДНК се проследява в изключително дълги участъци, което показва, че тези модерни Homo sapiens са имали неандерталски предци от около 5 до 7 поколения назад в родословието си ", казва Матея Хайдиняк. Според Сванте Пеебо, който е координирал генетичните изследвания, резултатите показват, че първите модерни хора, пристигнали в Евразия, често се хибридизират с неандерталците. Възможно е, дори някои от тях да са били изцяло претопени в местните неандерталски популации. Едва по-късно, пристигат по-големи групи от модерни Homo sapiens и заменят неандерталците, посочва Пеебо.

Анализът на данните на по-късният индивид, датиран на около 35 000 г., който е открит в горните пластове на пещерата, е бил от популация, която е генетично различна от най-ранните анатомически модерни хора в по-долните пластове.

"Съвремените популации на вида ни в Европа са генетично свързани по-близко с останките от по-късния индивид, от преди около 35 000 г., намиращ се в горните пластове на пещерата Бачо Киро", отбелязват Николай Сираков и Свобода Сиракова, които са ръководители от българска страна на българо-германския изследвателски проект.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Добре, че наближава Великден, че и аз да чукна нещо...

Харесай Дунавмост във Фейсбук