Изследователи регистрират "биологична тъмна материя" на Земята

Повечето хора си мислят, че живият свят на нашата планета е добре проучен и каталогизиран, но според учените истината е съвсем различна - около 90% от видовете, обитаващи Земята, все още не са открити и описани от науката, показват последните изследвания.

"Реалността е, че за по-голямата част от видовете на Земята не знаем какви са, къде живеят или какво правят. Те са непознати", казва Емили Хартоп, таксономист в Норвежкия университет за наука и технологии.

Това научно "скрито съкровище" има специално наименование - "тъмни таксони". Под това понятие се обединяват групи организми, сред които по-голямата част от видовете никога не са били открити или описани научно.

За разлика от големите бозайници като мечки или слонове, които са добре изучени, тези неизвестни организми са предимно дребни насекоми, акари и други малки същества - основните "зъбни колела" във функционирането на екосистемите, отговорни за образуването на почвата, опрашването и изхранването на много други животни.

Тъмната страна на биоразнообразието

Мащабът на тази "сива зона" е впечатляващ. Само в семейството на т.нар. малки мушици учените предполагат, че може да съществуват около 1,8 милиона вида, докато досега са описани едва 7000 - минимална част от общото им разнообразие.

Накъдето и да погледнат, биолозите откриват нови видове. При едногодишно проучване с капани в Лос Анджелис, Емили Хартоп и нейният екип се натъкват на 99 вида малки мухи, 43 от които са напълно непознати за науката. В Сингапур изследователи събират 120 вида мушици, от които само четири-пет вече са документирани в научната литература.

Размерът на тези организми, често по-малък от 5 мм, ги прави "трудни за забелязване и по конвенционалните стандарти - по-малко вълнуващи" за изследване, обяснява учените. Разнообразието също представлява предизвикателство - докато на планетата има само три вида слонове, малките мухи от семейство Phoridae може да наброяват милион различни вида.

Революция в откриването на видове

Появата на ДНК секвенирането променя из основи начина за откриване и класифициране на новите видове. От началото на XXI век, генетичните "баркодове" правят възможно бързото разграничаване на морфологично много сходни групи организми.

"Благодарение на ДНК секвенирането, таксономистите вече могат да използват баркодове за хиляди екземпляри едновременно", пояснява Пол Хебърт, основател на международния проект "Баркод на живота".

Стартиран през 2005 г., проектът "Баркод на живота" има амбициозната цел да събере генетичен код за всяко животно на планетата. "Искаме баркодове за всеки вид. Ако мога да убедя света да инвестира около един милиард долара, което е нищожна сума в световен мащаб, бихме могли да завършим инвентаризацията на животинския свят до 2040 г. – сигурен съм в това", казва Хебърт.

Този мащабен изследователски проект има и важно практическо значение - от проследяване на еволюцията на биоразнообразието до откриване на нови патогени и предвиждане на промени в хранителните вериги. Но според изследователите той има и дълбоко екзистенциално измерение: "Това е планетата, на която живеем, наистина трябва да разбираме организмите, с които я споделяме," подчертава Пол Хебърт.