Ремонтът е блокиран от липсващ документ

Спешният ремонт на Царския дворец в София е напълно блокиран заради липсващ акт за съсобственост, който пречи на институциите да кандидатстват за финансиране. Докато различни държавни ведомства не могат да уредят собствеността на сградата, паметникът на културата продължава да се руши пред очите на гражданите, създавайки реална опасност за посетителите и пешеходците.

В момента Царският дворец е дом на Националната галерия и Националния етнографски музей. Проблемът с неговото стопанисване обаче датира още от 1953 година, когато двете институции са настанени там.

"Основният проблем, колкото и да е интересно, не е финансов. Основният проблем е свързан с липсата на един административен акт – актът за съсобственост на тази сграда, който от периода на настаняването до днес не е намерен и не е издаден" , заяви пред БГНЕС директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките доц. д-р Мила Маева.

Тъй като сградата формално е собственост на Министерския съвет, за решаването на казуса е необходим негов акт. В сложната административна процедура трябва да се включат още Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Българската академия на науките и областният управител на София.

Опасна разруха в сърцето на града

Докато институциите бездействат документално, физическото състояние на паметника на културата се влошава с всеки изминал ден.

"Виждате, самата сграда е в доста окаяно състояние. Става въпрос дори не толкова за течащия покрив. Става въпрос за падаща мазилка, която е опасна за посетителите и за гостите на града, става въпрос за отходни тръби, които текат в основите на тази сграда" , обяснява доц. Маева.

Липсата на нотариален акт се оказва фатална пречка и за привличането на средства. Националният етнографски музей има вече одобрени проекти за обновяване на покрива и отоплителната система, но те стоят на трупчета.

"Досега всъщност сме били изключени от Плана за възстановяване и развитие именно поради липсата на този документ" , подчертава директорът на института.

През тази година Националният етнографски музей отбелязва 120 години от своето създаване. Институцията има готовност за изграждане на постоянна експозиция, но не може да я реализира в сграда, която не покрива базови изисквания.

Призив към изпълнителната власт

Надеждите на академичната общност са, че Министерството на културата ще поеме водещата роля в разплитането на казуса.

"Водещата трябва да бъде Министерството на културата, които знаят за нашия проблем от години. Всеки нов министър обещава помощ. Надявам се господин Милошев да изпълни обещанието си и да се погрижи за тази сграда колкото се може по-бързо" , коментира още доц. Маева.

Тя припомня, че дворецът не е обикновено здание, а ключова част от националната памет. В мазето на сградата е лежал Васил Левски, преди да бъде осъден, което я превръща в светиня и важен символ на Третата българска държава.

"Моят призив е към министъра на културата Евтим Милошев и към премиера Румен Радев наистина да се загледат в сградата, която стои точно срещу Министерския съвет, и да помислят как да спасят този паметник на културата" , апелира в заключение доц. д-р Мила Маева.