"Много е смешно, така както с бежанците бързичко се строихме на добри и лоши, добрите ги искат, лошите - не, нали, така смешно се строяваме в само две редички и по дилемата Азис - простите го харесват, интелектуалците ги е гнус ....

Но понеже цял ден след изключителното интервю на Васил Боянов Троянов в interview-to си мисля, какво точно ни има, ей така, дългичко, както си знам, ще ви споделя ...За съжаление, това, че ви се повдига от Азис, съвсем не ви превръща в интелектуалци, дори да слушате от сутрин до вечер Бах, вероятността отново да не ви се получи е огромна, ако на тапията ви пише " висшо " и сте прочели двадесетте задължителни книги, това също съвсем нищо не означава, също като това, че като се подиграваш на липсата на стил на някоя " първа дама", това съвсем не те превръща автоматично в дама и дори да си завършил Академия по Изкуства, това не значи, че си незаменим артист , а ако си беден и неизвестен, това не означава непременно, че си ъндърграунд велик поет, който простаците не оценяват ...

Сухите, умни устни, свити зад пердето в Дружба, обидени и затворили света в себе си и обидата си са много страшни. Те са силни само да кълнат и да се възмущават. Непрекъснато. От всичко. От времето, от корупцията, от пазара, от илюминатите, от " опростачването на нацията ".... Нищо че едни други, при същите условия и също от Дружба успяват да оборят горното ....

Та, аз харесвам Азис. От момента, в който извади перата от миглите и спря да ме занимава със сексуалността си по външен признак, дори чух, че пее като ангел. И не е нужно, да пее моето, защото моето не е неговото. Той пее за това, което познава и за това, което е.

И не се срамува, нито се гордее с това. Такава една непосилна лекота на битието, за която много " интелектуалци " четат, но не разбират ...Много го харесвам и грам не се срамувам, пък ако ще и турско ( ...me pardon muah ...). циганско да стане ...!"

Автор: Теодора Духовникова, Фейсбук