СВИРИ ПРИЯТЕЛЮ…

Свири приятелю, на воля си свири…

Пък аз ще пея песни за раздяла…

Виж в публиката - чуждите мечти,

усмихват се, пригласят на рояла...

Присмиват ни се май? Кажи защо?

А, може би сме мъничко и грешни.

Поискахме да правим уж добро,

а то излезе, че сме просто смешни.

Виж и тъгата май е там… На първи ред.

Усмихва се. Кого ли чака тука?

Кого ли ще прегърне по-напред?

Дано да е дошла така... От скука…

А нашите мечти? Къде, къде са те?

Защо ли закъсняват за концерта?

Уж, казваха: Ще дойдем. Да, добре…

Приели са пак чуждата оферта...

Свири приятелю… На воля си свири…

Свири напук на всичко и на всички!

А, аз ще пея тук, на чуждите мечти,

щом нашите продажни са душички…

Автор: Добромир Радев