Фронтменът на „Остава“ разказа за тежкото си детство

В навечерието на 50-ия си рожден ден фронтменът на "Остава" Свилен Ноев се изповяда без маски пред Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста "Храмът на историите". Музикантът, който утре навършва половин век, сподели за първи път публично за раните от детството, за бащата, когото нарича "изрод", и за това как музиката стана неговото спасение.

"Истината, която знам за себе си, е че съм добро, претенциозно момче от габровския край. Алтер егото ми е много хумористично, иначе съм депресар", споделя Свилен Ноев в откровеното интервю.

Болезнено детство и жесток баща

Музикантът разкри, че животът с баща му е бил изключително труден. "Това е човек, който не уважава другите хора. Мислел съм си като дете, че баща ми се прибира от работа и единственото, което иска, е да ми се кара. Беше ми като паник атака, когато отключеше вратата", сподели той.

Сега, когато бащата е с деменция от няколко години, Свилен признава честно: "Се хващам, че даже не ми е мъчно за него. Той просто ми навреди, докато бях тийнейджър, и после изчезна."

"Ако баща ми можеше да ме разбере, щях да му кажа, че му прощавам. Но беше гнусна свиня", допълни музикантът с болка в гласа.

Музиката като бягство

Още от 14-годишен Свилен свири на китара и барабани, но в началото хората са му казвали, че не може да пее. "Така ми се падна да имам по-странен глас. През 90-те години определяха нестандартните хора за гейове", обяснява той.

По думите му музикантите живеят, за да създават спомени: "За мен с музиката правиш спомени. Има хора, на които песента 'Шоколад' им е много по-мощен спомен от Mysterious ways на Ю Ту."

Благодарност към майката

Най-голямото благодарение Свилен дължи на майка си, която го насочила към техникума в Правец на 12-годишна възраст. "Тя без да иска направи така, че да си поема моя път. Много съм благодарен за това. Тийнейджърството си го минах сам", споделя той.

Любовта като спасение

Музикантът разкри и как любимата му Невена го променила към по-доброто: "Покрай Невена преживях много неща и станах много по-социален, защото имах някакви ужасни страхове като артист. Не можех да влизам в заведения сам."

Днес, с повече самочувствие и със семейство, Свилен признава: "Сякаш искам да имам публика, за да запълня дупката в сърцето си. Не го пожелавам на никого."