Кулинарните традиции и азиатската мода по европейската кухня движат цените нагоре

Цената на маслото в Нова Зеландия, която отговаря за близо половината от световния износ, се повиши с 46,5% за година до юни и достигна 8,60 новозеландски долара за опаковка от 500 грама. Това вече се разглежда като национална криза в страната.

Министър-председателят на Нова Зеландия Кристофър Лъксън влезе в спор с журналист по време на пресконференция миналия месец, когато беше попитан за актуалната цена. Майлс Хърал, главен изпълнителен директор на Fonterra - най-голямата компания в Нова Зеландия по приходи и собственик на марката Anchor, беше подложен на критики след като защити високите цени и ги определи като добра новина за страната.

Глобална криза с маслото

Нова Зеландия не е единствената страна, където почитателите на млечните мазнини усещат натиска. Френският вестник Les Echos прогнозира миналия месец, че недостигът в доставките може да доведе до дефицит на масло до Коледа. В Обединеното кралство цените са най-високи за последните поне 12 години - 4,86 паунда за 500 грама.

Ресторантите в Лондон започнаха да използват зехтин като заместител, чиято цена спада от рекордните нива през миналата година. Индексът на цените на маслото на Организацията по прехрана и земеделие достигна през юни най-високото си ниво от създаването си през 1990 година.

Културното въздействие

Романът "Масло" от Асако Юзуки се превърна в култов бестселър на англоезичните пазари, след като преводът му беше публикуван през 2024 година. Произведението представлява хипнотизираща смесица от кулинария и убийство, вплетени с феминистки размисъл върху образа на тялото в съвременна Япония.

През целия роман маслото служи като символ за всички сетивни удоволствия, които главните героини си отказват заради диети и социални притеснения. То се представя като върховната утеха в несправедлив и враждебен свят.

Азиатската мода движи пазара

В романа на Юзуки има ключов елемент - традиционната японска храна почти не присъства. Това съответства на другия фактор, който движи световните цени на маслото - модата по европейската кухня, особено тестените изделия, богати на масло, сред нарастващата средна класа в Азия и Близкия изток.

Ако изключим вътрешната търговия в рамките на Европейския съюз, Китай вече е най-големият вносител на масло в света. Саудитска Арабия внася повече от Обединеното кралство, а Индонезия, Обединените арабски емирства, Южна Корея и Мексико не изостават много. Вносът в Китай ще нарасне с 11% през 2025 година спрямо 2024 година, според Министерството на земеделието на САЩ, поради увеличената консумация на печива.

Социалните мрежи подхранват желанието

Азиатски сладкарски вериги като китайската Holiland и южнокорейската Butterful & Creamorous са навсякъде в Instagram, TikTok, Pinterest и Xiaohongshu. На Световната купа по сладкарство, която се провежда на всеки две години в Лион, японските отбори спечелиха последните два конкурса, а Малайзия зае трето място тази година.

Очарованието на висококачествените млечни продукти е трудно за отричане. Изминали сме дълъг път от аскетичните 90-те години, когато готвачи като Антъни Бурдейн започнаха да защитават тази "много оклеветена храна" заради превъзходния й вкус.

Метафора за времето

Има нещо леко меланхолично в настоящата любовна връзка с маслото. Героинята на Юзуки посещава ресторанта на покойния френски готвач Жоел Робюшон, който превърна картофеното пюре в олицетворение на разкоша, добавяйки към него абсурдни количества масло. Тя се храни сама, защото в нейния атомизиран живот няма нито приятел, нито майка, с които би искала да сподели подобна вечеря.

Това звучи като подходяща метафора за днешното състояние. Живеем на планета, разтърсвана от войни и глад, където търговията и икономическият растеж се забавят, работата е безмилостна, социалните връзки се разпадат, а температурите се покачват. Дори при сегашните високи цени, вкусът на масло е като бегъл поглед към свят на лукс, който все повече се изплъзва.