Спестяванията за старини възлизат на два милиарда евро

Държавният фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, популярен като Сребърния фонд, е натрупал критично малко средства и вече не може да покрие разходите за възрастните хора в България дори за два месеца. Това съобщават от вестник „Сега“, позовавайки се на официални данни от Министерството на финансите към 31 май. В края на петия месец от годината активите на фонда възлизат на 2,393 милиарда евро, докато по данни на Националния статистически институт само за януари и февруари разходите на Държавното обществено осигуряване за пенсии са достигнали 2,4 милиарда евро.

Темата за силното изтъняване на средствата изплува отново на повърхността заради напрежението около Фискалния резерв, от който правителството покрива голяма част от текущите си разходи. Финансовият министър Гълъб Донев се наложи да уверява обществеността, че кабинетът няма да посяга на парите за пенсии в опит да кърпи дупки в хазната при липсата на приет редовен държавен бюджет.

Мижав ръст и пресъхнали източници

Държавният фонд бе създаден през 2007 година с идеята след 10–15 години натрупвания да осигури солиден буфер, който да се използва, ако държавата изпита затруднения при изплащането на пенсиите. Почти две десетилетия по-късно сумата е незначителна на фона на стремглавото нарастване на разходите, предизвикано от високата инфлация, ръста на осигурителния доход и поредица от политически решения.

По закон Сребърният фонд трябва да се попълва от приватизация на държавни активи, приходи от концесии и една четвърт от бюджетните излишъци. В реалността обаче постъпленията от приватизация са пресъхнали почти напълно, излишъци в бюджета отдавна липсват, а концесиите остават единственият реален приходоизточник.

За една година средствата са нараснали с едва 85,6 милиона евро. Отчетите на финансовото ведомство показват, че за миналата 2025 година дължимите приходи от концесии са в размер на 75,9 милиона евро. В същото време от приватизация са постъпили символичните 130 000 евро, които представляват основно глоби и неустойки от следприватизационен контрол.

Консервативна политика и нулева доходност

Основната причина за слабото разрастване на фонда е силно консервативната политика за съхранение на средствата. Парите се държат изцяло на депозит в Българската народна банка. За дълъг период от време – между 2012 и 2021 година – доходността там бе нулева или дори отрицателна. Това налагаше държавният бюджет да доплаща разликата, за да не се стопят спестяванията за пенсионната система.

Към края на май в Сребърния фонд са постъпили лихви от БНБ в размер на едва 6,63 милиона евро, което е и единствената доходност от управлението на активите. Законът позволява парите да се инвестират в акции на дружества с висок кредитен рейтинг, както и в държавни облигации и дългови ценни книжа, но до момента тези механизми никога не са били задействани.

Вливане на партиди от частни фондове

Допълнителен източник на средства са прехвърлените партиди на граждани, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са избрали да се осигуряват изцяло в НОИ. Този механизъм работи от 2015 година насам.

По този ред през май в Сребърния фонд са влезли 9,94 милиона евро. Тези суми обаче се съхраняват там само временно. Когато техните титуляри придобият право на пенсиониране, средствата се прехвърлят директно в държавния фонд „Пенсии“ към НОИ.