Студентите искат отговори за Нови Сад и Газивода

Сръбските студенти, които ще участват в предстоящите парламентарни избори в страната, заявиха категоричната си позиция, че Белград не трябва да налага санкции на Русия, съобщават от БГНЕС. Изборите са насрочени за 25 октомври.

В своя официална публикация, озаглавена „Студентска програма по въпросите на външната политика и санкциите“, представителите на академичната общност посочват, че Сърбия трябва да се придържа към последователната си позиция. Според тях налагането на рестрикции срещу която и да е държава или организация е политически акт, който не допринася за разрешаването на кризите в сигурността. Те се мотивират и със собствения исторически опит на сръбския народ и прякото въздействие на подобни мерки върху местното население.

Четири въпроса към властта

Студентите, чиято изборна листа носи името „Студентите побеждават“, поставят четири ключови въпроса в кампанията си, като подчертават: „За тези въпроси не е необходим дебат, а конкретни отговори.“

• Кога отговорните за срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад ще бъдат санкционирани?

• Кога обществото ще получи липсващото двуминутно видео от катастрофата на тол-станцията в Долевац?

• Кой е виновен за пробива в сигурността на съоръженията в Газивода?

• Защо кандидати от управляващите листи нападат физически граждани?

Политически контекст и критики за демокрацията

Списъкът с участниците в парламентарния вот на 25 октомври все още се оформя, но листата „Студентите побеждават“ се очертава като основен съперник на Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич. Формацията се роди след продължилите месеци блокади на факултети в цялата страна. Протестите ескалираха след трагедията в Нови Сад, при която загинаха 16 души заради срутване на козирка на ремонтирана железопътна гара. Демонстрантите обвиняват властта, че корупцията и некачествените ремонти са довели до фаталния инцидент.

Паралелно с вътрешнополитическото напрежение, последният доклад на международната организация Freedom House констатира сериозен спад на свободите в Сърбия по време на управлението на Вучич.

Според анализа страната отбелязва и застой в европейската си интеграция. От края на 2021 година насам Белград не е отворил нито една нова глава в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Като основни причини за това се посочват отстъплението от демократичните принципи, нерешените проблеми с Косово и отказът на сръбската държава да се присъедини към европейските санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна.