Сръбски духовници възкресиха твърдения за „българско клане" от преди 100 години

Сръбската православна църква (СПЦ) публикува материал с тежки обвинения срещу България за избиване на монаси и свещеници по време на Първата световна война. Информацията беше разпространена на портала на Белградско-карловачката архиепископия, точно преди големия християнски празник Възнесение Господне, съобщи БГНЕС.

Награждаваната от СПЦ авторка Мария Станкович твърди, че манастирът „Свети Прохор Пчински", определян като „един от най-старите сръбски православни манастири", е бил многократно разрушаван през вековете. В своя материал тя посочва: "В историята си манастирът е претърпял много беди и разрушения, но оцелява и остава на това място почти хиляда години. Първото си разрушение претърпява от османците през 11 век, а следващото след Косовската битка, когато турците го разрушават няколко пъти. Разрушаван е и от албанците, а през Първата световна война е разграбен от българите. През Първата световна война цялото манастирско братство е избито."

Историческите неточности в публикацията са очевидни, тъй като в нея се твърди, че манастирът е бил разграбен от османците през 11 век, което е исторически невъзможно. Османската империя се появява на Балканите едва през 14 век, а в този конкретен регион - дори през втората половина на 14 век. Самото име "османци" идва от техния предводител Осман, управлявал в периода 1299-1324 година - почти две столетия след събитията, описани от Станкович.

Към обвиненията се включва и свещеник Небойша Стоядинович, който повдига още по-тежки твърдения: "През есента на 1915 година, когато българската армия разграбва манастира, свещеникът е отведен заедно с Арсений и игумена в планината Руен, а близо до село Лукавица и тримата са измъчвани, убити, обгазени и опожарени от българите."

Стоядинович разширява обвиненията, твърдейки: "В моето изследване, занимавайки се с този въпрос в продължение на много години, стигнах до цифрата, че що се отнася до Вранската епархия, общо 65 свещеници са пострадали по време на българската окупация... Ако съпоставим числото от 65 духовници със сегашния размер на Вранската епархия, можем да заключим, че цяла епархия и малко повече са пострадали от българите в Първата световна война."

Историческият контекст на манастира „Свети Прохор Пчински" е сложен. На 2 август 1944 година в него пратеници на югославския диктатор Йосип Броз Тито и техни сподвижници от Македония вземат решения за създаване на „македонски език". По-късно, на 29 юли 1955 година, манастирът е предаден на Сърбия заедно с близките погранични села от Лазар Колишевски, генерален секретар на Македонската комунистическа партия.

Ватиканската Международна Католическа телеграфна агенция по това време определя манастира като „стар български манастир" и свързва предаването му на Сърбия с враждебността на югославския режим към македонските българи. Агенцията подчертава, че създаването с декрет на „македонска нация", изкуствено създаденият „македонски език" и радикалното унищожаване на македонското българско минало целят осигуряване на хегемонията на Белград на Балканите.