Великите сили блокираха всички седем досегашни кандидати

Българският дипломат Николай Младенов е сред обсъжданите нови кандидати за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН), съобщават от Франс прес. Възможността за включване на нови претенденти в надпреварата се отвори след провелото се в петък вечерта шесто неофициално гласуване в Съвета за сигурност в Ню Йорк. При него всички досегашни седем официални кандидати получиха поне по едно вето от постоянните членки на органа.

Пълен блокаж между великите сили

Процедурата по избор на десетия генерален секретар на световната организация навлезе в решаваща фаза, след като на шестото предварително гласуване за първи път бяха въведени цветни бюлетини. Чрез тях позициите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност — САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания — се разграничават от тези на останалите десет непостоянни държави в съвета. Така стана ясно, че нито един от настоящите седем претенденти не разполага с необходимия консенсус сред великите сили, тъй като всяка кандидатура е била блокирана с червена бюлетина от поне една държава с право на вето.

До този момент за фаворит в предварителните кръгове се смяташе бившият вицепрезидент на Коста Рика и икономист Ребека Гринспан, която водеше след петия вот в началото на октомври. Сред официално номинираните претенденти в списъка са още генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Мариано Гроси от Аржентина, бившият президент на Сенегал Маки Сал, както и дипломатите Олара Отуну от Уганда и Каролин Родригес-Бъркет от Гаяна.

Времето за постигане на компромис в Ню Йорк притиска дипломатите, тъй като вторият петгодишен мандат на настоящия 77-годишен генерален секретар на ООН — португалеца Антонио Гутериш — изтича на 31 декември 2026 година. Според Устава на ООН новият ръководител се назначава от Общото събрание единствено по препоръка на Съвета за сигурност, което прави преодоляването на ветото задължително условие.

Вашингтон настоява за бюджетна дисциплина и нови лица

Още преди началото на петъчното гласуване стана ясно, че големите държави са готови да търсят изход от патовата ситуация чрез отваряне на процедурата за нови номинации. Постоянният представител на САЩ при ООН Майк Уолц даде ясен сигнал, че Вашингтон приветства разширяването на списъка с претенденти.

"Ако държавите желаят да издигнат повече кандидати, това е изцяло в рамките на тяхното суверенно право", заяви Майк Уолц преди вота, цитиран от Франс прес.

Американският дипломат очерта и основните изисквания, на които трябва да отговаря бъдещият ръководител на световната организация на фона на финансовите затруднения и геополитическите кризи.

"Нуждаем се от реформа на мироопазващите операции, бюджетна реформа и по-големи мерки за строги икономии. Нека намалим бюрокрацията. Нека намалим режийните разходи", добави Майк Уолц.

Кои са новите имена в дипломатическите сондажи

Липсата на съгласие около досегашните участници насочи вниманието в кулоарите на ООН към опитни дипломати с доказана способност да посредничат между враждуващи лагери. Наред с българина Николай Младенов, в дипломатическите среди се обсъждат още две влиятелни фигури от Близкия изток и Европа.

Сред спряганите потенциални кандидати е Лана Нусейбе — бивш посланик на Обединените арабски емирства в САЩ и при ООН, която понастоящем заема пост с ранг на държавен министър във външното министерство на страната си. Другото име, което циркулира като възможен компромисен вариант според Франс прес, е това на турския дипломат Феридун Хади Синирлиоглу, който заема длъжността генерален секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Николай Младенов разполага със сериозен международен авторитет и дългогодишен опит в структурите на световната организация. От януари 2026 година той заема поста върховен представител за ивицата Газа в Съвета за мир, създаден по инициатива на американския президент Доналд Тръмп, където координира плановете за следвоенно възстановяване и сигурност. Преди това, в периода от 2015 до края на 2020 година, българският дипломат бе специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, както и специален представител на генералния секретар за Ирак между 2013 и 2015 година, успявайки да спечели доверието както на Израел и арабските държави, така и на ключовите световни столици.