Максималният осигурителен доход скача на 2300 евро, пенсиите с близо 8%

Представителите на бизнеса и синдикатите подкрепиха под условие проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2026 година, като единствено Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България гласува против. По време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в столицата бяха обсъдени ключовите параметри на финансовата рамка, които предвиждат вдигане на максималния осигурителен доход на 2300 евро от август и ръст на пенсиите със 7,8 процента, съобщават от БГНЕС.

Разходите за пенсии през настоящата година надхвърлят 13 милиарда евро, като близо 6,5 милиарда евро от тях са за сметка на републиканския бюджет.

Разногласия сред бизнеса и синдикатите

От Асоциацията на индустриалния капитал в България поискаха отпадане на минималната пенсия и преразглеждане на така нареченото швейцарско правило. Работодателите възразиха и срещу идеята държавните служители да бъдат компенсирани с по-високи заплати, ако поемат сами осигурителните си вноски. Те настояха за стартиране на реална пенсионна реформа и се въздържаха от подкрепа на проектобюджета. Българската стопанска камара също изрази резерви, настоявайки за отлагане на скока при максималния осигурителен доход.

Синдикалните организации заеха противоположна позиция. От Конфедерацията на независимите синдикати в България приветстваха новия осигурителен таван от 2300 евро, определяйки го като ключов за защитата на трудовите права. От Конфедерация на труда „Подкрепа“ категорично застанаха зад въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители.

„Ние искаме те да получават плащане за професионален опит и стаж, да имат право да работят на втори трудов договор и по граждански договор, правото на частен бизнес“, подчерта президентът на синдиката Димитър Манолов. Той се обърна към представителите на работодателите с позицията, че именно те са носителят на сивата икономика и призова на следващото заседание да присъства и представител на прокуратурата. По отношение на формулата за актуализация на пенсиите, Манолов посочи, че швейцарското правило „нито е златно, нито е швейцарско“.

Макрорамката и държавните финанси

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев представи проекта за държавния бюджет за 2026 година. Рамката залага бюджетен дефицит от 5,7 процента от брутния вътрешен продукт, с тенденция за намаляване до 3,8 процента догодина и 3 процента през 2028 година.

Очакваните приходи по консолидираната фискална програма възлизат на 49,6 милиарда евро, а разходите достигат 56,8 милиарда евро. Държавният дълг се прогнозира да нарасне до 37,7 милиарда евро до края на годината, което представлява 30,1 процента от икономиката на страната.

Финансовият план включва ускорено вдигане на акцизите за тютюневи изделия, лицензиране на афилиейт операторите в хазартния сектор и строг контрол над сивата икономика и електронната търговия. Сред мерките са и увеличение на винетните такси с 30 процента, по-високи приходи от тол системата и еднократно вдигане на заплатите в бюджетната сфера с 5 процента.

Съкращения и капиталови инвестиции

Заложени са мерки за ограничаване на държавните разходи, сред които 10 процента съкращения на средствата за персонал в част от администрацията от септември, както и редуциране на партийните субсидии. За капиталови разходи през годината са предвидени 9,36 милиарда евро, насочени към стратегически инвестиции и общински проекти.

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров изрази позиция, че бюджетът може да бъде структуриран в рамките на 3 процента дефицит.

„Аз съм си пристрастен към онзи бюджет, защото беше добър“, заяви той, визирайки преработения проект на бившия финансов министър Теменужка Петкова от кабинета на Росен Желязков, който подаде оставка след масови протести през декември миналата година.

„Вашата политика ще се види в бюджета за 2027 година. Нека да минем през 2026 и 2027 година да намерим общото решение с реформи“, допълни Пламен Димитров.