Един от печелившите играчи е голф индустрията

Тази нощ България премина към зимно часово време, като стрелките на часовниците се върнаха с един час назад. Традиционно ни убеждават, че тази промяна пести енергия и електричество, като ни дава допълнителен час естествена светлина. Но новите данни показват точно обратното - смяната на часовото време всъщност струва много повече, отколкото спестява.

Според проучване на компанията Chmura Economics & Analytics смяната на часовото време коства на икономиката на Съединените щати над 430 милиона долара годишно. Други оценки са дори по-високи - доклад от 2008 година на Независимия институт твърди, че годишните разходи за двукратната смяна на часовниците могат да достигнат до 1,7 милиарда долара.

Защо смяната струва пари

Изследването на Chmura заключава, че преместването на часовниците напред води до увеличаване на сърдечните удари, нараняванията на работното място в минния и строителния сектор и повишен "кибернетизъм" - време, прахосано в безцелно сърфиране в интернет, което намалява производителността на офис служителите.

Промяната на времето засяга съня и влияе върху циркадните ритми на хората. Това има последствия за работниците, включително възможна сънливост и допълнителен стрес за сърдечно-съдовата система. Загубеното време в интернет след смяната на часовниците намалява производителността и следователно печалбите на компаниите.

Спестява ли всъщност енергия

Лятното часово време е въведено за първи път в Съединените щати по време на Първата световна война и се завръща през Втората световна война. То не е формализирано до 1966 година с приемането на Закона за единното време. Заключенията за това дали лятното часово време действително спестява енергия са смесени.

Проучване с жители на Индиана установява, че преместването на часовниците с един час напред увеличава потреблението на енергия, вместо да я пести. В допълнение, поради свързаните рискове за здравето от смяната на часовниците, производителността на работниците вероятно също намалява.

Кой печели от смяната на времето

"Лятното часово време е благодатно за доставчиците на скари за барбекю, спортни и за свободното време екипировки, както и за петролната промишленост, понеже потреблението на нефт се увеличава всеки път когато удължаваме деня през пролетта," обяснява Майкъл Даунинг, преподавател в Университета Тафтс и автор на книгата "Пролетно напред: Ежегодната лудост на лятното часово време".

Бизнес лобитата са основни застъпници за удължаването на лятното часово време. Голф индустрията твърди, че един допълнителен месец с лятно време означава 200 милиона долара в допълнителни продажби на екипировка и използване на игрища. Индустрията на барбекютата оценява ползите си на 100 милиона долара годишно от увеличените продажби на скари и дървени въглища.

Според Даунинг, хората използват повече вечерна светлина и се наслаждават на нея - излизат да пазаруват, да ходят в парка, на спортни събития, но не вървят пеша, а шофират. Петролните компании знаят това още от 1930-те години и активно подкрепят политиките за лятно часово време.

Дебатът в България и Европа

В България смяната на часовото време е въведена през 1979 година. През последните години редица държави се отказаха от използването на лятното часово време, сред които Казахстан, Ирак, Бангладеш, Грузия, Армения и Египет.

Европейският парламент гласува през 2019 година да се отмени смяната на часа, като всяка държава да избере дали да остане на постоянно лятно или зимно време. Планът трябваше да влезе в сила през 2021 година, но заради пандемията и разногласия между страните, той все още не е приложен. През 2025 година дебатът продължава, а Испания настоява за окончателно спиране на промените от 2026 година.