Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст

От Сдружението за модерна търговия (СМТ) критикуваха Комисията за защита на потребителите (КЗП) и нейния председател Мая Манолова за разпространяване на неточна информация и популистки интерпретации относно ценообразуването на храните. В своя официална позиция от организацията посочват реалните икономически фактори, които формират крайната цена за потребителя, и призовават за обективен дебат, базиран на факти.

Данните на Евростат и ДДС

Според СМТ най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки. От сдружението обясняват, че когато индексът на Евростат за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40 процента над средноевропейската, а не че търговецът е сложил 140 процента надценка. Общото ценово равнище в България остава най-ниското в Европейския съюз – 62.5 процента от средното, а при храните е 92.6 процента.

При някои ключови категории цените у нас са значително по-ниски от средните за Европа: хлябът и зърнените продукти са с 18.6 процента по-евтини, месото – с 28.5 процента, а рибата – с 12.9 процента.

Високите цени при продукти като кравето масло се дължат на специфични фактори. От СМТ припомнят, че в България държавата налага 20 процента ДДС върху всички храни, докато в Германия данъкът е 7 процента, във Франция – 5.5 процента, а в Полша и Испания варира между 0 и 5 процента за базисни стоки. Този висок данък директно вдига крайната цена на рафта.

Дефицит на суровини и печалба

Друг основен фактор за оскъпяването е огромният дефицит на местни суровини. По данни на Министерството на земеделието и храните вносът покрива до 91 процента от кравето масло, над 80 процента от телешкото месо, между 60 и 70 процента от млечните продукти и голяма част от плодовете и зеленчуците.

"Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство", подчертават от СМТ.

Относно обвиненията за монопол, от сдружението цитират данни на Националния статистически институт (НСИ) и Института за пазарна икономика (ИПИ), според които големите вериги държат малко над 50 процента от пазара, а не над 70 процента. Брутната надценка покрива драстично нарасналите оперативни разходи – за периода 2021–2026 година средната заплата е скочила с 88.5 процента, транспортът с 47.3 процента, а производствените цени в хранителната промишленост с 68.3 процента. Чистата нетна печалба за търговците остава около 3 процента.

Същевременно, според анализ на ИПИ, прекият икономически ефект от модерната търговия възлиза на над 4.75 милиарда евро, като повече от 2.96 милиарда евро отиват за разплащания директно към български доставчици.

Пет въпроса към Мая Манолова

В края на позицията си от СМТ отправят конкретни въпроси към председателя на КЗП. Те питат при колко точно проверени продукта е открита 150 процента надценка и защо се обявява само най-високата единична стойност. Сдружението настоява комисията да разясни на хората, че надценката покрива 20 процента ДДС, транспорт, ток, заплати и брак, а не представлява чиста печалба.

"С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски", категорични са от организацията, като допълват, че потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст.