Задушница преди Великия пост.

Тя е една от трите Големи Задушници , които православните християни отбелязват всяка година.

В съботния ден срещу Неделя Месопустна ( Месни заговезни ) всички българи извършват помен в памет на мъртвите ‐ на голямата Задушница преди Великия пост.

Или, както името " Задушница " показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни , в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по- ново време се прибавят дребни сладки и соленки.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, тъй като е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст, пише За жената. 

Житото е символ на възкресението , понеже по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако преди всичко не умре. 

Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.

Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Според православния канон, погрешно е поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това.

Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие.

Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.

Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обичайно

Задушниците са четири - преди Месни заговезни , след Спасовден , около Димитровден и Архангеловден . Задушниците са винаги в събота, тъй като в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни започва големият Великденски пост . 

Рецепта за варено жито за Задушница :

Преди да се вари е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата е необходимо да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене. Обичайно 1 час е достатъчен за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при нужда се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси. На Задушница се раздава като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.