Разходите за инвалидни пенсии нарастват със 165%

Системата на медицинската експертиза и инвалидните пенсии в България генерира все по-големи финансови разходи, достигайки 2,3 милиарда евро през 2024 година, сочи мащабен анализ на Института за пазарна икономика. Според данните ръстът на средствата е със 165 процента спрямо 2019 година, въпреки че броят на хората, получаващи този вид подкрепа, се е увеличил едва с 4 процента.

Ключ към социалната система

Решението на трудово-експертните лекарски комисии отдавна е престанало да бъде просто медицински документ. „Едно решение за трайно намалена работоспособност може да отвори достъп до пенсия за инвалидност, месечна финансова подкрепа, лична помощ, здравно осигуряване, данъчни облекчения, винетки, транспортни преференции и програми за заетост“, отбелязват анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Именно това прави качеството на медицинската експертиза изключително важно. Около 655 000 души в България, което представлява приблизително 10 процента от населението, разполагат с подобно решение според данните от преброяването през 2021 година. Ежегодно се издават нови 270 000 документа, като водещи причини са усложнения от диабет, сърдечна недостатъчност и последици от мозъчен инфаркт.

Финансов натиск и пазар на труда

Един от най-притеснителните изводи в доклада засяга хората в активна и предпенсионна възраст. През 2025 година над 108 000 решения са издадени за лица между 40 и 59 години. „Ако инвалидната пенсия и свързаните с нея права са значими спрямо възможния доход от труд, особено при нискоквалифицирани работници, системата може да отслаби стимулите за работа“, предупреждават експертите, визирайки сериозния натиск върху пазара на труда.

Освен това разходите за лична помощ отбелязват безпрецедентен скок. От 9,6 милиона евро при въвеждането на механизма през 2019 година, сумата е нараснала до приблизително 642 милиона евро през 2025 година, а ползвателите са се увеличили от 15 000 на 94 000 души. Според анализаторите подобно рязко разширяване на системата изисква много по-строг контрол и адекватна оценка на реалните потребности.

Липса на заетост и регионални дисбаланси

Данните очертават и сериозни регионални различия. В Северна България и Северозапада делът на хората с инвалидни пенсии достига до 30 на 1000 души, докато в други области той е между 7 и 10 на 1000 души. В същото време трудовата интеграция остава слабото звено в държавната политика.

„Разликата в коефициента на заетост между хората с и без увреждания в България е малко над 33 процентни пункта, докато в по-добре работещите системи в Европейския съюз тази разлика е около 15 процентни пункта“, констатира анализът. Въпреки милионите евро, наливани в Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, тя реално не провежда обучения, а 60 процента от субсидираните работни места са за нискоквалифициран труд като чистачи и общи работници.

Експертите от ИПИ препоръчват спешно изграждане на единна електронна информационна система, включване на Националния осигурителен институт в процеса на медицинската експертиза и пренасочване на фокуса към реална преквалификация и превенция на тежките хронични заболявания.