Съвремието ни има един голям грях. И той е, че допусна позитивно освежаване на спомените за комунистическото ни минало, че позволи да търсим, а и да намираме уют в тези най-мрачни дни от историята ни

 Ние говорим за комунизма така, сякаш някой германец да каже: "Еххх, помните ли по времето на Адолф какви вафли имаше, сега никой не прави такива!". Никой германец няма да каже това.

В притеснително висока степен спомените за онова време са като за нещо вкусно, нещо истинско, но и в същото време достъпно. Това не е вярно — нищо не е по-скъпо от попилените 45 години, няма вкус на вафла или кренвирш, който да оправдава тази висока цена на отнесените от комунистическата буря възможности.

Естествено, за това е виновно съвремието ни. А то е виновно, защото съвремието ни се подготви, случи и направи от тези хора, които бяха силни и по времето на комунистическия режим.

И сега, тези дни, тези седмици, тези идващи избори, може би, наистина може би, имаме шанс най-накрая, евентуално най-накрая, да се измъкнем от хватката на комунизма.

Знам, че е уморително. Но не е по-уморително от комунизъм. Нито по-уморяващо.

Мартин Димитров