Белград стартира търг за изграждане на трасе, заобикалящо европейските санкции и хърватската блокада

Сърбия предприе решителна стъпка към задълбочаване на енергийния си съюз с Русия и Унгария, обявявайки търг за изграждането на нов петролопровод. Проектът, официално представен като мярка за "диверсификация", на практика цели да осигури директен достъп до руски нефт от унгарската система "Дружба", заобикаляйки маршрута през Хърватия и санкционния режим на Европейския съюз.

Държавната компания "Транснафта Панчево" публикува документацията за изграждане на 113-километровия сръбски участък от границата с Унгария до Нови Сад. Ходът идва на фона на изострените отношения със Загреб и стремежа на президента Александър Вучич да гарантира доставки на евтина руска суровина, въпреки натиска от Брюксел за енергийна независимост от Москва.

Търгът: Технически параметри и политически цели

Според публикуваните условия, крайният срок за подаване на оферти е 5 февруари 2026 година. Проектът предвижда изцяло подземно трасе с годишен капацитет от 5,5 милиона тона суров петрол – обем, напълно достатъчен да захрани рафинерията в Панчево, собственост на "Газпром нефт".

Въпреки че в тръжната документация не е посочена фиксирана цена, предварителните оценки на правителството в Белград сочат инвестиция от около 157 милиона евро. Финансирането на подобен мащабен проект повдига въпроси, предвид факта, че той обвързва страната дългосрочно с доставчик, подложен на тежки международни санкции.

Парадоксът на "диверсификацията"

В официалните мотиви към търга се посочва, че проектът е "национален приоритет" с цел "диверсификация на трасетата". Експертите обаче отбелязват съществена разлика между диверсификация на трасета и диверсификация на източници.

В момента Сърбия получава петрол единствено през петролопровода JANAF, който преминава през Хърватия и започва от адриатическото пристанище Омишал. Този маршрут позволява внос на петрол от цял свят. Новият проект обаче е проектиран специфично за връзка с "Дружба" – реликва от съветската епоха, която доставя изключително руски нефт.

Така, вместо да намали зависимостта си, Белград я премества от една държава членка на ЕС (Хърватия) към друга (Унгария), разчитайки на добрите лични отношения между Виктор Орбан и Александър Вучич.

Геополитическата игра

Решението за строежа бе ускорено след дипломатическия скандал между Сърбия и Хърватия, когато Загреб отказа да разреши дерогация за транзит на руски петрол към Сърбия през JANAF. Тогава Вучич обвини съседите си във "враждебен акт", а новият петролопровод се явява директен отговор на тази блокада.

Това поставя Сърбия в деликатна позиция спрямо Европейската комисия. Докато ЕС работи за пълно прекъсване на енергийните връзки с Кремъл, страната кандидатка за членство инвестира стотици милиони в инфраструктура, която ще работи само докато Унгария запази своето изключение от петролното ембарго.