Западната ни съседка запазва преференциалните цени от Газпром

Сърбия си гарантира доставките на синьо гориво от Русия за още три месеца след 50-минутен телефонен разговор между сръбския президент Александър Вучич и руския държавен глава Владимир Путин. Въпреки по-ранните амбиции на Белград за дългосрочен договор до края на годината, двете страни са постигнали краткосрочно споразумение, което запазва досегашните финансови условия. Решението идва в момент на растяща несигурност на глобалните енергийни пазари и опасения за мащабен военен конфликт в Близкия изток.

Формулата на оцеляването

Вместо искания многогодишен ангажимент, Белград получава енергийна глътка въздух до началото на лятото. Според изявленията на сръбската държава, страната ще продължи да плаща цена, базирана на петролна формула, която варира между 320 и 330 щатски долара за 1000 кубични метра. За сравнение, сръбският президент посочи, че актуалните цени на нидерландския газов хъб се движат около 645 долара за същия обем, което означава, че при стандартен пазарен договор страната би плащала близо 690 долара с включени такси.

"Запазваме същите условия, като ще получаваме по 6 милиона кубични метра газ на ден. Ако имаме нужда от повече, договорът ни позволява гъвкавост", заяви Александър Вучич пред журналисти в Белград. По негови думи тази цена отрежда на Сърбия второ или трето място по най-евтин газ в Европа, веднага след държави като Беларус.

Доставките се осъществяват от руския енергиен гигант "Газпром" към държавната компания "Сърбиягаз". Двете дружества са съсобственици на голямото подземно газохранилище в "Банатски Двор", което има капацитет от 450 милиона кубични метра. За да подсигури енергийната си система, западната ни съседка плаща и за допълнителен капацитет за съхранение в Унгария.

Сянката на Иран и европейската криза

Удължаването на договора съвпада с период на изключително високо напрежение в световен мащаб. По време на пресконференцията сръбският държавен глава обвърза енергийната сигурност с геополитическата обстановка, като предупреди остро за възможните последици при евентуална сухопътна офанзива срещу Иран.

"Европа не може да издържи това. Никой не може да го издържи. Ако тази катастрофа продължи и започне сухопътна атака срещу Иран, Европа и светът ще се сблъскат с най-голямата енергийна и икономическа криза в историята", категоричен бе Александър Вучич.

Той посочи, че цената на суровия петрол вече достига 115 долара за барел. При ескалация на конфликта, цените на дизеловото гориво в Сърбия могат да скочат до 300 динара за литър, което би принудило държавата да въведе мащабни субсидии и да замрази ключови инфраструктурни проекти. За да успокои вътрешния пазар, на 20 март Белград вече предприе превантивна стъпка и намали акцизите върху суровия петрол.

Разминаване в очакванията

Новото споразумение отбелязва отстъпление от амбициозните първоначални заявки на сръбското правителство. В средата на февруари Ненад Попович, министър без портфейл, отговарящ за международното икономическо сътрудничество, обяви след среща с руския министър на икономиката Максим Решетников, че очаква сигурни доставки до края на 2026 година. Впоследствие надеждите бяха редуцирани до шестмесечно удължаване, за да се стигне до настоящия компромис от едва 90 дни.

Въпреки краткия срок на газовия договор, Вучич и Путин са обсъдили и дългосрочни проекти за периода 2026 - 2030 година. Според сръбското президентство разговорите са обхванали потенциално сътрудничество в сферата на ядрената енергетика, фармацевтиката и участието на руските железници в инфраструктурното развитие на Сърбия.

Руските доставки в момента покриват близо 90% от нуждите на страната. Сърбия, която е кандидат за членство в Европейския съюз, официално е заявила желание да диверсифицира енергийните си източници. Миналия месец правителството обяви цел да осигури около 20% от необходимите количества чрез съвместната платформа на съюза за закупуване на газ, но реалната зависимост от Москва остава критично висока.