Експертен анализ на последиците за глобалните енергийни пазари и позицията на Русия в преговорите за Украйна

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи мащабни санкции срещу руските петролни гиганти "Роснефт" и "Лукойл" на 22 октомври 2025 година. Решението беше обявено от Министерството на финансите на САЩ чрез Службата за контрол на чуждестранните активи и представлява първия сериозен икономически натиск от страна на новата американска администрация спрямо Москва във връзка с войната в Украйна.

Министърът на финансите Скот Бесент заяви, че санкциите са необходими заради "отказа на Путин да прекрати тази безсмислена война". Двете компании са добавени в списъка на специално обозначените лица, което означава пълно блокиране на техните активи в американска юрисдикция и забрана за всякакви транзакции с тях за американски граждани и компании.

Мащабът на санкциите

Санкциите засягат не само самите "Роснефт" и "Лукойл", но и над 30 техни дъщерни дружества. Според международни анализи, двете компании експортират общо 3,1 милиона барела петрол дневно, което представлява около 70% от руския износ на суров петрол. "Роснефт" самостоятелно отговаря за почти половината от руското петролно производство, което формира 6% от глобалната добив.

Ключовият елемент на санкциите е включването в списъка SDN, който позволява на САЩ да наложат вторични санкции срещу всяко лице или организация, която продължава да работи със санкционираните компании. Това означава, че всяка чуждестранна банка, която обслужва "Лукойл" или "Роснефт", рискува да бъде изключена от доларовата система и да изгуби достъп до щатски кореспондентски сметки.

Геополитическата игра на Тръмп

За последиците от санкциите и геополитическите им измерения коментира Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването "Ревизия" по NOVA. Според него, срещата между Тръмп и руския президент Владимир Путин в Будапеща няма да се състои.

"Тръмп не иска още една Аляска. Да разговаря дълго и напоително с Путин и да си тръгне с празни ръце", обясни Димитров. Той посочи, че е станало ясно – Русия няма да се откаже от максималистичните си искания за Украйна, докато Тръмп иска бързи и видими резултати.

"Това е инструмент за натиск", коментира Димитров за санкциите. "Не че има някакви дългосрочни планове за пренастройване на цялата глобална петролна търговия, по-скоро има една краткосрочна цел. Но имайте предвид, че това е типично за Тръмп. Той много често предприема ходове, които целят да объркат, да стреснат събеседника, да го доведат по някакъв начин до позицията на самия Доналд Тръмп".

Ефектът върху Путин

Димитров изразява съмнение, че санкциите ще накарат руския президент да промени подхода си към войната в Украйна. "Не мисля, че тези санкции ще го накарат да спре войната, тъй като той си поставя максималистични цели", каза експертът. Той посочи, че Путин все още се заблуждава или е заблуждаван от своите генерали и съветници, че руската армия има шанс да напредне значително в Украйна.

"От друга страна, той е донякъде маниакално обсебен от темата 'Украйна' и не е готов на никакви отстъпки", допълни Димитров. Според него, ако Путин обяви край на войната без да е постигнал заявените големи цели, това може да разклати позициите му вътре в Русия.

Световният петролен пазар

Относно въздействието върху глобалните енергийни пазари, Димитров припомни, че Русия изнася малко под 4 милиона барела дневно на световните пазари при общо световно потребление от около 100 милиона барела дневно. "Обаче малко повече от две трети от тези 100 милиона барела са обект на международна търговия. Останалото се консумира вътре в страните, които го добиват", поясни той.

"Първо – аз не вярвам, че целият този обем изведнъж ще изчезне от пазара след новите санкции на САЩ. И второ – в момента световната картина на търсенето и предлагането на нефт е такава, че производството надвишава потреблението с малко под 2 милиона барела дневно", каза Димитров. Той посочи, че това прави ситуацията благоприятна за налагане на санкции, тъй като има излишък на пазара.

Експертът допълни, че Саудитска Арабия, която е основен съюзник на САЩ, разполага със свободен капацитет за допълнително производство на около 2,5 милиона барела дневно, което може да компенсира евентуално липсващите руски обеми при криза на пазара.

Въздействие върху Китай и Индия

Санкциите вече оказват реално въздействие върху основните купувачи на руски петрол. Китайските държавни петролни компании обявиха, че няма да купуват повече руски петрол от морски доставки. Индийските рафинерии започнаха проверка на документацията по своите договори, за да установят дали доставките им са директно свързани с "Роснефт" или "Лукойл".

Според анализатори, Китай и Индия ще се наложи да се насочат към доставки от Близкия изток и САЩ, което може да доведе до повишение на цените на петрола на световните пазари.

Последиците за България

Санкциите засягат пряко българския бизнес на "Лукойл", включително рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" и мрежата от бензиностанции в страната. Българското правителство има срок до 21 ноември 2025 година да вземе решение как рафинерията да продължи да работи без страната да попадне под санкционен режим.

Премиерът Росен Желязков заяви от Брюксел, че България ще проучи всички възможни варианти, включително назначаване на особен управител на рафинерията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира темата с предупреждение: "Не е шега работа, може да останем без гориво в един момент".

Според български енергийни експерти, рафинерията в Бургас отдавна не работи с руски петрол и има достатъчно запаси, но проблемът е в невъзможността да извършва банкови транзакции заради санкциите. Анализаторите прогнозират възможно повишение на цените на горивата в България с 10-15% в началото на 2026 година.