Продажбата на сръбската НИС заобикаля европейските санкции

Предстоящата продажба на контролния пакет акции на сръбската петролна компания НИС от руската „Газпромнефт“ на консорциум, воден от унгарската MOL, представлява стратегически ход за запазване на руското влияние на Балканите, според БГНЕС. Сделката има за цел да предпази руския капитал от западните санкции, използвайки сложна мрежа от европейски и близкоизточни посредници.

„Това е стратегическо преформатиране, а не изтегляне на Москва от региона“, заяви говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от БГНЕС.

Мрежа от посредници спасява руския капитал

Ако сделката бъде финализирана до края на март 2026 година и получи необходимото одобрение от регулаторите, мажоритарният дял на „Газпромнефт“ в НИС ще премине към смесена корпоративна структура. В нея влизат унгарската енергийна компания MOL и подразделение на държавната петролна компания на Обединените арабски емирства ADNOC, която вече притежава 24,9% от австрийската OMV. По този начин руското участие формално изчезва, а рискът от парализиращи санкции за сръбската рафинерия се минимизира.

Основната цел на това преформатиране е руските интереси да бъдат запазени чрез партньори от Европейския съюз и Близкия изток, намалявайки драстично прякото излагане на Москва на икономически натиск от Вашингтон и Брюксел, без да се губи контрол върху критичната енергийна инфраструктура.

Унгария като енергиен брокер на Балканите

Ролята на Будапеща в тази геополитическа схема е ключова. MOL вече има силно присъствие в региона, а на сръбския пазар навлезе и държавната унгарска група MVM чрез стратегически придобивания и съвместни дружества. С покупката на НИС унгарският енергиен гигант на практика консолидира своята доминация по цялата верига – от рафинериите до търговията на дребно в южното крило на Централна Европа.

За администрацията в Брюксел унгарското участие се разглежда като по-приемлив вариант, тъй като компания от Европейския съюз подлежи на строг институционален надзор. Унгария обаче си осигури дългосрочни изключения от санкциите за внос на руски петрол, което носи сериозни финансови ползи за MOL и държавния бюджет. По този начин страната се превръща в своеобразен мост между руските ресурси и европейския пазар.

Санкции и алтернативни трасета

Сделката е пряко обвързана с рестриктивния режим на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC). Разглежданите варианти за разплащане на руския дял показват изключителната чувствителност на транзакцията – от търсене на специално одобрение от американското финансово министерство, през плащания в рубли или дирхами през банковата система на ОАЕ, до блокиране на средствата по специални ограничени сметки.

След повредата на тръбопровода „Дружба“ и последвалите дипломатически спорове за алтернативни маршрути между Будапеща, Киев и Загреб, стана ясно, че унгарската зависимост от руски суров нефт е поставена под огромен натиск.

След 2027 година Европейският съюз планира окончателно да прекрати възможността за внос на руски суров петрол, което поставя под сериозен въпрос дългосрочната логика и рентабилност на планираните нови нефтопроводи в региона.

Геополитическа стратегия вместо икономика

Опитът на съседна Хърватия с MOL и местната енергийна компания INA хвърля сянка върху бъдещето на сръбската НИС. След поемането на управленския контрол, унгарската компания закри рафинерията в град Сисак, което доведе до продължителни съдебни спорове и загубени от Загреб международни арбитражни дела. Въпросът дали този сценарий ще се повтори в Сърбия остава напълно отворен.

Москва очевидно използва Сърбия по-скоро като част от широка стратегическа дъска, отколкото като равноправен икономически партньор. Решението за продажбата е взето в Русия, а Белград е изправен пред свършен факт. Заменяйки директната собственост с мрежа от съвместни дружества и финансови мостове, Русия се адаптира прагматично към санкциите, но запазва здраво своята енергийна хватка на Балканите.