Имам си една мечта /ако трябва да перефразирам Мартин Лутър Кинг/  - младите умове на Русе да работят в града си, а не да си идват на гости за Великден

Така започва писмото на Здравка Ковачева до редакцията на Dunavmost. Eт какво още споделя тя:

"Постараха се нашите управници да изгонят светлите умове от града ни. Спомням си навремето улиците бяха пълни с млади хора, които имаха амбициите да променят света. Днес срещаме само пенсионери и тийнейджъри. И ако запитате учениците дали ще останат в родния си Русе, мигом ще ви обяснят, че няма да работят за 700 лева. 

Тези дни сърцето ми прелива от радост защото по русенските улици отново отеква младежки смях. Завърнали са се, макар и за малко, синовете и дъщерите ни от чужбина или от София. Слушам ги - говорят умно, амбициозни са, правят планове....Щастие е, че имаме такива деца!

Но нещастието е в това, че техните планове са далеч от Русе. На повечето и далеч от България. 

Представете си какво би било, ако тези знаещи и можещи младежи работеха тук, за икономиката на града, за развитието на региона, за страната си. Щеше да цъфти Русе! България нямаше да бъде дъно на всички класации в Европа. Ето това трябва да бъде приоритет на всяка власт - и местна, и държавна - да направят така, че младите умове да намират смисъл да останат. 

Но конюктурата е такава. Дотук се докарахме. Да мечтаем децата ни да се завръщат за Великден и Коледа.