Русенец измина 12 хиляди километра пеша за една година

2
Пътешественикът Петър Ванев се превърна в първия българин, извървял пеша Тихоокеанският хребетен път в САЩ
Пътешественикът Петър Ванев се превърна в първия българин, извървял пеша Тихоокеанският хребетен път в САЩ Снимка: Петър Ванев / Facebook

Пътешественикът Петър Ванев се превърна в първия българин, извървял пеша Тихоокеанският хребетен път в САЩ.

Трасето е с дължина 4000 км и е част от Голямата корона - титла, която получава всеки преминал успешно трите прехода, включващи още Апалачи и Континентален с обща дължина от 12 500 км. С постижението могат да се похвалят малцина. Сред тях вече е и 32-годишният русенец, който събира приключенията си в три книги - по една за всеки преход, пише Доли Тачева в България Днес.

- Вече сте горд носител на "Тройната корона". Как се чувствате от този факт?

- За мен това е една нематериална награда, титла, название на хората, които прекосяват трите най-дълги маршрута в САЩ. Това са Тихоокеанския хребетен път, пътеката на Апалачите и Континенталният преход.

- Какво е предизвикателството?

- Маршрутите са с дължина от хиляди километри, като Тихоокеанският хребетен път и Континенталният преход се простират от Мексико до Канада. Апалачите е малко по-кратък маршрут - 3500 км, и се простира от щата Джорджия до щата Мейн. Не допира граница.

- Как научихте за тези маршрути и как се зароди идеята за подобен преход?

- Попаднах на филма "Моето приключение в дивото" с Рийз Уидърспун. Той е написан по едноименния роман на Черил Стрейд, базиран е на истинска история, която е свързана с Тихоокеанския хребетен път. Историята много ме вдъхнови. В началото на 2016 г. напуснах работата в Англия. След дълга почивка в Азия се прибрах у дома за коледните празници. В началото на 2017-а реших да поема по този път и в средата на март започнах прехода си. Преди това нямах сериозен опит със спане на открито и екипировка. Така Тихоокеанският път се превърна в начин да предизвикам себе си. Дори нямах представа дали ще успея да го приключа.

Колко километра изминахте пеша?

- Малко над 12 хиляди. Първият преход - Тихоокеанският хребетен път, ми отне 5 месеца. Апалачката пътека около три месеца и половина. Третият преход беше около 4 месеца и половина. Грубо казано, около година и малко ми отне "Тройната корона".

Кое беше най-голямото предизвикателство?

- Прекосяването на Континенталния преход тази година. Беше едно брутално преживяване във всеки един аспект на тази дума. Бях връхлетян от лошо време в Колорадо и се наложи да ме евакуират с хеликоптер. Имаше спасителна акция, която продължи 30 часа, докато успеят да достигнат до мен и да излетим от планината. Прогнозата за времето беше добра, бях с качествена екипировка, но в един момент природата те изненадва с променливия си нрав. Намирах се на 3700 м надморска височина. За 12 часа ме връхлетя сериозна буря, която натрупа нов пресен сняг от около метър. Това затрудни придвижването ми. Преди положението ми да стане критично, подадох сигнал към спасителните служби.

- Какво си мислехте в този момент?

- Не изпитах страх и паника. Просто осъзнах, че положението оттук нататък ще стане много по-зле. Все още не беше, но ми беше пределно ясно, че ако не потърся помощ и не се махна от планината възможно най-бързо, положението ми ще става много по-лошо. Намирах се в отсечка, в която имах 60 км в едната посока като достъп до населено място или асфалтов път и 50 км в другата.

Минавало ли ви е през акъла да се откажете?

- Това нещо винаги се случва на такива преходи. След спасителната акция се преобърнаха всякакви планове и виждания за прехода. Този въпрос си го задавах почти всеки ден, но това беше най-лесното решение. Във всяко едно предизвикателство е важно да има удоволствие и интерес, за да те кара да ходиш напред.

- Какви бяха най-големите изпитания пред вашата физика и психика и как се справихте с тях?

- Най-големите предизвикателства са да повярваш в себе си и да направиш първата стъпка. При първия преход никой не можа да разбере какво ще правя там и защо го правя. Имаше страшно много съмнение, недоверие и отхвърляне от хората, които ме познават. Аз обаче усетих, че това е най-правилното нещо в живота ми, и това ме тласна напред на психическо ниво. Има и физически неволи като подути крака, мазоли. Когато си на пътеката и краката са покрити с пришки, коленете те болят, тогава просто трябва да слушаш тялото си и да знаеш кога имаш нужда от почивка. Тези неща бяха на заден план за мен. Еуфорията от самото приключение беше водеща.

- С какъв багаж тръгнахте?

- Всеки пътешественик носи в раницата си това, което му е нужно да оцелява. Трябва да имаш палатка, добро шалте с изолация от земната повърхност и качествен спален чувал, който да те топли през нощта. Удобни дрехи - обувки, чорапи. Система за филтриране на вода, което е ключово. Газов котлон, с който си топля вода и готвя храна, чифт щеки, джобно ножче, челник, аптечка, комплект тоалетни принадлежности. Когато стигнеш населено място след 5-6 дни - тогава е моментът за душ и пране. През останалото време поддържаш базова хигиена.

Кои са най-опасните животни, с които може да се сблъскаш там?

- Фауната на Северна Америка е доста разнообразна. Хищниците не са чак толкова много, но все пак не трябва да се подценяват. Срещал съм скунксове по пътеките. В южните щати гърмящите змии са една от големите опасности. Ухапването им е много опасно. Редовно се срещат сърни, елени, дребен дивеч, огромно разнообразие от птици. Мечките в северните щати са по-сериозната опасност, защото са от вида гризли. Виждал съм, но отдалече. В Колорадо и Мексико има горски пуми, но повечето диви животни са изключително щастливи и нямат намерение да се занимават с хората. При достатъчно висок шум и голяма група хора по пътеката буквално бягат от района.

- Имали ли сте интересна случка с някои от тези животни?

- Има един рисково комичен момент. Той е свързан с първия ми преход. В Южна Калифорния има лъвове. Звучи абсурдно, но е факт. Една от първите вечери се разделих с групата, с която къмпингувахме, и ми се наложи да спя сам. Пристигнах късно вечерта на едно кръстовище, където пътеката пресича асфалтов път и продължава от другата страна към следващото градче. Направих лагер в близост до един паркинг. Легнах да спя и към 1 часа през нощта се събудих от сериозен животински рев. В първия момент си помислих, че някоя мечка е надушила храната, която нося, и идва насам. Не чувах стъпки, само рева. Буквално си мислех, че съм до там, че с мен всичко приключва - нещо ще ме изяде, ще загина. Нищо не се случи в рамките на половин час и някак си отново съм се унесъл. На развиделяване, преди изгрев се показах през палатката, огледах се - нямаше нищо. Опаковах си багажа и отново чух същия рев. По най-бързия начин си тръгнах. Пресякох пътя и слязох до брега на реката. Там намерих и другата част от групата. Разказах им, а те изпаднаха в неистов смях. Започнах да се чудя какво става, а те ми обясниха как на не повече от километър от пътя, който съм пресякъл, имало резерват за диви животни от филмовата индустрия, сред които и лъв. Това е една от забавните истории, която ще си спомням винаги. Имах среща с лъв - не близка, но достатъчна.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Момченце слушайки опера се обръща към майка си:
- Ако викаме така, нас в детската градина ни наказват.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари