Румен Радев: Ръстът на заплатите изпреварва 2,5 пъти икономиката
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Административното повишаване на заплатите е деструктивно
Административното определяне на минималната работна заплата в България е напълно деструктивно, разрушава социалния диалог и води до множество негативни ефекти за икономиката. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев, цитиран от БНР. Коментарът му е по повод предстоящото увеличение на минималното възнаграждение от 1 януари 2026 година.
"Ние нямаме против и е нормално в развитието на една икономика да имаме развитие и увеличаване на доходите, всички за това работим. Това, срещу което сме е, това определяне на доходите да става по формален административен ред", посочи Радев.
Той подчерта, че позицията на работодателските организации е последователна през последните три години, в които се прилага този механизъм.
Ръст, изпреварващ икономиката
Според председателя на АИКБ, за последните три години административният ръст на минималната заплата надхвърля 55%, докато реалният ръст на икономиката е малко над 10%.
"Иначе казано – над 2,5 пъти по-бързо расте административно определяната минимална заплата от обективните икономически показатели. А именно те трябва да определят растежа ѝ, а не административните", коментира икономистът.
Той даде пример с големи компании, които са затворили производства в Северозападна България и са ги преместили в други държави, оставяйки след себе си безработни нискоквалифицирани служители.
Задълбочаване на проблемите
Румен Радев изтъкна, че този подход води до силно сближаване на заплатите в сектори като текстил, селско стопанство, хотелиерство и охранителна дейност. Друг сериозен проблем са силните регионални различия.
"Всички други 27 области са със заплати под средната, като разликата между Смолян и София град е почти двойна... И неадекватната минимална заплата още увеличава тези регионални различия", подчерта председателят на АИКБ.
Според него, най-големият дефект е опасното доближаване на минималната заплата до медианната (най-често получаваната). Това принуждава фирмите изкуствено да увеличават и другите възнаграждения, за да компенсират служителите с по-висока квалификация и опит, без този ръст да е обоснован от реални пазарни условия.
